ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 899
София, 10.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1514 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. А. Д. като процесуален представител на Г. В. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 11.ХІІ.2012г. по в.гр.д. № 3330/2012г.
Ответникът по касационната жалба Р. и. по о. /Р./ В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 26.ІХ.2012г. по гр.д. № 4466/2012г., с което са отхвърлени предявените от Г. В. П. срещу Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед от 10.ІІ.2012г., връчена на 13.ІІ.2012г., от длъжността „технически сътрудник и касиер” поради съкращение на единствения щат за тази длъжност е законно. То е извършено при наличие на основанието за уволнение, след дадено от ИТ разрешение за това на основание чл.333 ал.1 т.4 КТ, като подбор работодателят не е бил длъжен да осъществява между ищцата и лицето, заемащо длъжността „главен специалист човешки ресурси” поради липсата на еднаквост или на сходство на служебните задължения. П. не се е следвал и с длъжността „деловодител”, която длъжност работодателят е предложил на ищцата и тя е отказала заемането й. Ищцата е била поканена от работодателя да декларира до края на работния ден на 02.ІІ.2012г. дали страда от заболяване по Наредба № 5/1987г. и дали има качеството на трудоустроено лице, като представи и доказателства за това до 10.00 часа на следващия ден. От болничен лист от 02.ІІ.2012г. се установява поставена на П. в същия ден диагноза „реакция на тежък стрес” с домашен режим на лечение 14 дни, като от декларация прил. № 15 към чл.3 ал.1 се установява постъпването на болничния лист в Р. на 02.ІІ.2012г. Ищцата, въпреки изричната покана, е отказала да декларира, че страда от болест по посочената наредба и не е установено по категоричен начин, че болничният лист е представен на работодателя в указания от него срок , както и че представянето му е имало за цел да установи наличието на някоя от болестите по наредбата. Поради несвоевременното уведомяване на работодателя дали ищцата страда от такова заболяване правилно не е изискано разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК.
В изложението на Г. В.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат въпросите: ако на работодателя е представен медицински документ, от който е видно наличието на заболяване, включено в Наредба № 5/1987г., задължен ли е той да изпълни процедурата като изиска становище от ТЕЛК и разрешение от ИТ; задължително ли е да бъде писмено декларирано от страна на работника/служителя, че страда от такова заболяване, или е достатъчно да представи медицинско удостоверение, от което това е видно; инициативата при установяване на евентуална закрила по реда на чл.333 ал.1 т.3 КТ на работодателя ли е и задължително ли е подписването на декларация по образец от страна на работника страда или не от заболяване, включено в Наредба № 5/1987г.; има ли закрилата обективен характер и достатъчно ли е към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът/служителят да е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от посочената Наредба, по които въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири решения на негови състави, постановени по реда на чл.290 и следв. ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по въпроса /който е обобщен и включва и останалите въпроси, без последния, по който няма произнасяне на въззивния съд/ „задължително ли е да бъде декларирано от страна на работника/служителя, че страда от заболяване по Наредба № 5/1987г., или е достатъчно да представи медицинско удостоверение, от което това е видно”, който въпрос е от значение за изхода на спора по делото и по който с представените решения на състави на ВКС се обосновава наличието на произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав, № 2476/12.ХІ.2012г. по гр.д. № 3330/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в о.с.з. /касаторката не дължи държавна такса на основание чл.359 КТ/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: