ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
София, 08.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 777 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.А. /назначен служебно по искане за осигуряване на адвокатска защита/ като процесуален представител на М. Г. Х., понастоящем в затвора С..З., срещу въззивното решение на СГС от 21.ІІ.2011г. по гр.д. № 6072/2010г.
Ответникът по касационната жалба М. на п. /МП/ не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на Софийския районен съд от 05.ХІ.2009г. по гр.д. № 22262/2008г., с което са отхвърлени предявените от М. Г.Х. срещу МП искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ за установяване на нарушението – отказ на администрацията на З. С.З. да изпраща по пощата молби и жалб5и на ищеца по чл.37 от ЗИН /отм./ поради неосигуряване от него на пощенски марки; за осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови предишното положение и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за присъждане на 6666лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.VІІІ.2003г. – 06.VІІІ.2008г.
За да постанови решението, СГС е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че връщането от затворническата администрация на кореспонденция по чл.37 от ЗИН /отм./ поради липса на пощенска марка не е дискриминационно отношение към ищеца, вкл. по признак „лично или обществено положение”. Осигуряването на пощенска марка е в интерес на потребителя и изпращача, поради което пощенската услуга следва да се заплати от него – чл.69 от Закона за пощенските услуги. Затворническата администрация няма нормативно вменено подобно задължение при действието на ЗИН /отм./ през процесния период. Практиката в затворите в С. и П. служебно да осигуряват пощенски марки е въведена по преценка на техните ръководства и няма обвързващ администрацията на другите затвори характер. Такава практика не е налагана от упражняващия общо ръководство МП, обратното, от негово писмо от 24.Х.2006г. е видно, че лишените от свобода не са освободени от пощенски такси и администрацията няма задължение да им предоставя безплатни пликове и марки. От друга страна, по-благоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказание не е сред някой от предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗД или друг нормативен акт признаци, а именно дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който РБ е страна. Освен това ищецът не е доказал да е претърпял твърдяните неимуществени вреди.
В изложението на М. Г.Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса дали по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак лично или обществено положение по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗД. В случая точното тълкуване на понятията „пряка и непряка дискриминация”, „неравно третиране”, „признака лично и обществено положение” е свързано с точното прилагане на сравнително нов закон, по който няма уеднаквена практика, поради което е от значение за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения от касатора материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който на настоящия състав не е известна съдебна практика.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, от 21.ІІ.2011г. по гр.д. № 6072/2010г.
Касаторът не дължи държавна такса по касационната си жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: