3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№606
С., 07.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1101 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 616 от 07.07.2010 год. по т.д.№ 648/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 70 от 01.04.2010 год. по гр.д.№ 208/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд. С него КжОС е отхвърлил искът за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на стоки на ишлеме, прилагайки правилата за търговска продажба по чл.327 ал.1 ТЗ предявен от “ [фирма] срещу [фирма] и акцесорният иск за обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което го е отменил и е присъдил на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД в полза на [фирма] претендираните суми. Наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка – ушиването на 6742 бр. панталони и договорената цена – по 6.10 лв. на брой са били безспорни. Спорно е било дали стоката отговаря на договореното качество и оттам – дали рекламацията, двустранно подписана, съдържаща и изявление за анулиране на издадената фактура е породила правно действие. Мотивирал се е с това, че протоколът е подписан от братята Н. Р. и Н. Р., като Н. Р. е бил законен представител и на двете дружества, а Н. Р. – съдружник и законен представител на възложителя-касатор. Позовал се е на хипотезата на чл.38 ЗЗД по отношение на рекламационния протокол и съгласието за анулиране на фактурата.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма], чрез процесуалния си представител, подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, посочвайки: “1./ Дължи ли поръчващият уговореното възнаграждение на възложителя при констатирано от него некачествено изпълнение на поръчката; 2./ Въпросите, касаещи управлението и представителството на дружеството от управителя; 3./ Дължи ли се сума само заради това, че е съставена фактура.
Позовал се е на: Р. № 394 от 22.02.2005 год. по гр.д.№ 2760/2003 год. на ІV г.о., съдържащо произнасяне относно това, че придобивната давност съставлява оригинерен способ за придобиване правото на собственост; Р.№ 1574/07.01.2004 год. по гр.д.№ 361/2003 год. на ТК относно разграничителните критерии на договора за изработка и договора за продажба; Р.№ 586/03.11.2008 год. по т.д.№ 282/2008 год. на І т.о. относно доказване на изпълнението по договора за изработка и Р.№ 102/09.02.1995 год. по гр.д.№ 1911/1993 год., постановено по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ.
В отговора си по чл.287 ал.1 ГПК [фирма] се е позовал на това, че няма основание за допускане на касационен контрол и цитираните решения на ВКС нямат отношение към спора. Изразил е и евентуалното становище, че касационната жалба е неоснователна.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая не е налице. Преди всичко, първият и третият от посочените въпроси са по-скоро риторични. Дължимостта на възнаграждението по договор за изработка и евентуалната му редукция с оглед точното изпълнение на поръчката и приемането на работата е обусловено от доказаността на конкретни факти, твърдяни по делото. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол. И. на придобивната давност, както и статутът на общото събрание, като орган на дружеството, нямат отношение към казуса, поради което и практиката, материализирана в решенията на ІV г.о. и на V г.о., цитирани по-горе, е неотносима. Другите две решения на ВКС, съдържащи произнасяне по спорове, произтичащи от договори за изработка не материализират противоречива практика по прилагането на закона, а и липсва противоречие при тълкуването на закона (чл.258 и сл.ЗЗД) между тях и решението на ПдАС. Както вече бе посочено по-горе, различният изход на спора по сходни казуси се дължи на различното попълване на делото с факти и доказателства относно тях.
Ще следва да се отбележи и това, че въззивното решение не е недопустимо – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, поради което касационен контрол не може да бъде допуснат и на това основание, независимо от липсата на позоваване на него.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 616 от 07.07.2010 год. по т.д.№ 648/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.