3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 06.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1063 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], А. Т. К. и Т. Т. К. срещу Решение № 1159 от 15.07.2010 год. по гр.д.№ 2882/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на акционерното дружество и А. и Т. Куклеви срещу Решение № 1958 от 03.06.2009 год. по гр.д.№ 2493/2007 год. на Пловдивски районен съд. С него са били отхвърлени обективно и активно субективно съединените им искове, предявени по реда на чл.254 ГПК (отм.) за установяване недължимост на вземанията по издадени от тях в полза на Слава Л. А. 9 бр. записи на заповед. Съдилищата са приели, че менителничните ефекти са действителни (обстоятелство което е било безспорно пред инстанциите по същество), но са останали недоказани ищцовите твърдения, че записите на заповед са били издадени за обезпечение на задължения на [фирма] към [фирма] за доставка на стоки, които задължения са били погасени. Останало е недоказано твърдението по ИМ, че менителнични задължения към ответницата Слава А. в качеството и на физическо лице не са поемани, а издадените записи на заповед е следвало да бъдат унищожени след погасяването на задълженията към [фирма], чийто главен счетоводител към правнорелевантния период е била А..
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В него, обаче, отново са възпроизведени доводите по касационната жалба, свързани с необосноваността и законосъобразността на извода на ПдОС за недоказаност на иска, както и изложение на самия спор.
В изложението липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос.
Основанието по т.1 се свързва с твърдението, че „ПОС е постановил едно необосновано и неправилно решение, което от своя страна противоречи на практиката на ВКС, постановена по подобен род казуси”. Съдържа се позоваване на ТР № 1/2005 год. на ОСТК.
Както бе посочено по-горе, въпрос по чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран, тъй като произнасянето по него би следвало да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от касаторите ТР № 1/2005 год. няма отношение както към спора, така и към произнасянето от страна на въззивния съд. Изводът на ПОС е обусловен от недоказаността на каузалните правоотношения и по-конкретно обезпечителната функция на издадените записи на заповед по отношение на каузални правоотношения с третото неучастващо лице [фирма], а не от външните белези на менителничните ефекти. Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд на фактите е неправилна, това би довело (евентуално) до основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Ще следва да се отбележи, че основанията по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК до голяма степен са взаимноизключващи се, но конкретния случай, липсата на формулиран правен въпрос не би могъл да доведе до произнасяне по него (а не по спора), което да би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу Решение № 1159 от 15.07.2010 год. по гр.д.№ 2882/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.