3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№533
С., 08.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1042 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. С. срещу Решение № 183 от 10.05.2010 год. по гр.д.№ 103/2010 год. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 162 от 18.12.2009 год. по гр.д.№ 3055/2009 год. на Русенския районен съд с което предявените от [фирма] срещу С. обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.88 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД са били приети за основателни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител е посочил основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Позовала се е на четири обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК процесуалноправни въпроса.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД за сумата 3500 лв. – авансово платена сума по развален договор за изработка – производство на 20 тона компост за култивирана печурка; 2./ Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 3000 лв. – договорна неустойка за пълно неизпълнение.
Тезата на С. в първоинстанционното производство е била, че е налице невиновно неизпълнение на договорните му задължения поради лошите метеорологични условия и обстоятелството, че авансово платените суми са били недостатъчни за осигуряване на производство. С отговора по чл.131 ГПК е поискал събирането на писмени и гласни доказателства, които са допуснати и събрани от РС-Русе. След събирането им е поискал назначаването на техническа експертиза със задача да посочи стойността на материалите и разходите за изработването на компоста. Като е счел искането за неоснователно, съдът не го е допуснал. Съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни изцяло.
Сезиран с въззивната жалба на С., съставът на Р. е счел, че направеното с жалба искане за допускане на посочената експертиза е неоснователно, а и несвоевременно. Счел е, че исковете на [фирма] са основателни и доказани, приемайки, че съгласно договора ответникът е приел на свой риск и при посочените в него условия да изработи компоста, което той не е сторил.
Обуславящите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК процесуалноправни въпроси са свързани с тълкуването на чл.266 ал.3 ГПК с оглед тезата му, че недопускането на експертиза от районния съд съставлява процесуално нарушение.
Преди всичко поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.1 на ТР № 1/2010 год., доколкото крайните изводи на въззивния съд са обусловени от тълкуването на договора, като исканата експертиза за стойността на производството на компоста е преценена като неотносима.
На второ място, нормата на чл.266 ал.3 ГПК е ясна – конкретно посочено във въззивната жалба процесуално нарушение на първоинстанционния съд, осуетило събирането на доказателствата. Такова нарушение пред Р. не е било посочено. Всъщност, тезата на касатора е, че недопускането на доказателства в първоинстанционното производство само по себе си съставлява процесуално нарушение, обуславящо допускането им от въззивния съд по реда на чл.266 ал.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 183 от 10.05.2010 год. по гр.д.№ 103/2010 год. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: