3
3
Определение по т. д. № 334/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 334/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№704
С., 27.10.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 334 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Н. – С“ ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. И. срещу въззивно решение № 1334/2910.2009 г. по гр. д. №1696 /2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.02.2007 г. по ф. д. № 71/2006 г., с което е прието за установено по отношение на Б. Д. С., Т. П. и С. Е. С., че с решение № 6/19.02.2004 г. по ф. д. № 4331/1997 г. по описа на СГС, ФО са вписани по партидата на “Н. – С” ЕООД несъществуващи обстоятелства: вписване на Д. Я. С. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен, свързан с тълкуването и приложението на чл. 157, ал. 1 ТЗ, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба в писмено становище са изложили аргументи за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като е определил, макар и твърде общо, кой е материалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Или осъществена е основната, общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е значим за разрешаването на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за това, под каква форма наследниците, при смърт на единствения съдружник на едноличното дружество с ограничена отговорност, следва да заявят, че желаят да се продължи дейността на дружеството, и за възможността/невъзможността само част от наследниците при отказ от останалите да продължат дейността и да изплатят дяловете на останалите наследници, не е свързан с тълкуване на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Отговорът на подобен въпрос е обусловен от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, като правилността й може да се разглежда само по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая, по настоящото дело, след обжалване, с определение по реда на чл. 288 ГПК е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на С. и по реда на чл. 290 ГПК, ВКС с Решение № 82/01.07.2009 г. по т. д. № 820/2009 г. е отменил въззивния съдебен акт и с конкретни указания е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото, приключило с Решение № 1334/29.10.2009 г. по гр. д. № 1696/2009 г. – предмет на настоящото обжалване, решаващият съд се е съобразил и с тълкуването, дадено от касационния съд по отношение съдържанието на текста на чл. 157, ал. 1 ТЗ и конкретните указания, предвид спецификата на предявения иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за вписано в търговския регистър несъществуващо обстоятелство, предвид отсъствието на решение на всички наследници на починалия собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност за продължаване на дейността му.
Каква би могла да е формата, под която наследниците ще заявят, че желаят да продължат дейността на дружеството, дали е възможно някой от наследниците да се откаже от участие и пр. са все въпроси, които биха могли да намерят отговор при преценка на конкретни факти по всеки един случай. Разбира се волята на наследниците следва да бъде обективирана в протокол, който да бъде представен пред лицето, извършващо вписване в търговския регистър. В зависимост от решението на наследниците би могло да се поиска продължаване на дейността или при невъзможност да се вземе решение, би се стигнало до другата законово възможна хипотеза на прекратяване на едноличното търговско дружество.
Не може да бъде споделено становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая не се касае до неясни разпоредби, което да налага тълкуването им и няма основание да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по прилагането на закона.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1334/29.10.2009 г. по т. д. № 1696/2009 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: