2
Определение по ч.т.д.№ 728/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№756
С., 07.11. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 728 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу Определение № 515 от 05.07.2011 год. по ч.т.д.№ 103/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
С това определение, произнасяйки се по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение от 23.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 11422/2009 год. на Софийски градски съд, съставът на ІІ т.о. на ВКС е счел, че с нея се иска касиране на съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което я е оставил без разглеждане.
В частната жалба с която е сезиран ВКС са изложени доводи материалното правоотношение – Договор за предоставяне от ДФ”Земеделие” на безвъзмездна финансова помощ, както и доводи за неправилност на преценката на СГС. Частната жалба с която ВКС е сезиран по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК, възпроизвежда съдържанието на частната касационна жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По реда на чл.418 вр.чл.417 ГПК Софийски районен съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение в полза на ДФ”Земеделие” срещу [фирма].
Частната жалба с която е бил сезиран Софийски градски съд съдържа както белезите на такава по чл.419 ал.1 ГПК доколкото в нея има доводи срещу незабавното изпълнение, така и доводи срещу самото разпореждане за издаването на заповедта. Разпореждането с което е допуснато издаването за заповед за изпълнение, не подлежи на обжалване – арг.чл.413 ал.2 ГПК. Поради това, произнасянето на СГС всъщност има характеристиката на произнасяне по чл.419 ал.1 ГПК.
Определението на въззивният съд, постановено по реда на чл.419 ГПК, обаче, не подлежи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол.
За пълнота на изложението (доколкото в акта на СГС се посочва чл.420 ГПК), ще следва да се посочи и това, че и въззивно определение, постановено реда на чл.420 ал.3 от ГПК също не подлежи на касационен контрол.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 515 от 05.07.2011 год. по ч.т.д.№ 103/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: