3
3
Определение по т. д. № 389/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 389/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№720
С., 18.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 389 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], чрез изпълнителния директор М. П., срещу въззивно решение № 483/29.10.2010 г. по т. д. № 120/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 02.12.2009 г. по т. д. № 914/2008 г. на Врачански окръжен съд.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на кредитора [фирма] в размер на 300 000 лв. и лихва върху тази сума в размер на 33 485,83 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 146 ГПК/. Поддържат се и необоснованост и нарушения на материалния закон, свързани с въведено възражение за нищожност на ценна книга на основание чл. 40 ЗЗД.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, като се маркира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния си представител в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да отстрани процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, изразяващо се в неизпълнение на задължение за изготвяне на доклад, отговарящ на всички изисквания на чл. 146 ГПК не е релевантен по делото, тъй като във въззивната жалба не се съдържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на доклад, съгласно изискването на чл. 146 ГПК, поради което и въззивната инстанция не е изразила становище по този въпрос чрез съответни съдопроизводствени действия или изрично във въззивното решение.
Поставеният материалноправен въпрос за валидността на джирото с оглед възражения за нищожност на записа на заповед би могло да се приеме за значим с оглед конкретния правен спор между страните, но касаторът не е доказал основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което не са налице кумулативно формулираните изисквания от законодателя по този текст – значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Приложеното определение на САС по ч. т. д. №147/2010 г. е неотносимо към решението, предмет на настоящото обжалване, предвид правното основание на предявения иск по чл. 694 ТЗ и неговата автономност от отделните процесуални действия в производството по несъстоятелност на длъжника.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 473/29.10.2010 г. по т. д. № 120/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: