2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
С., 30.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 413 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 181 от 08.11.2010 год. по т.д.№ 421/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 227 от 12.05.2010 год. по т.д.№ 47/2010 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната му от НАП част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на “Супер Б. Пропърти Фонд”А. – 21.02.2008 год.
Производството по несъстоятелност е инициирано от “А. Б.”А.Е. в качеството му на кредитор по търговска сделка, предоставен и усвоен на 12.02.2008 год. банков кредит в размер на 1800000 евро. По реда и на основание чл.629 ал.3 ТЗ в производството са встъпили присъединените кредитори [фирма] и [фирма].
Приемайки, че длъжникът е неплатежоспособен, Варненският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност при условията на чл.630 ал.1 ГПК, определяйки начална дата на неплатежоспособността, датата на усвояване на кредита, предоставен от “А. Б.”А.Е. – 21.02.2008 год.
Въззивният съд е бил сезиран от НАП с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност, поради наличието на публичноправни задължения за периода 01.01.2007 – 31.12.2008 год., установени с Ревизионен акт на ТД-В., издаден на 27.03.2009 год. Въззивният съд е приел, че най-ранната дата, която би могъл да посочи въззивникът е 01.01.2007 год. (в жалбата тя не е конкретизирана), но към този момент не е било налице спиране на плащанията и към 30.09.2007 год. длъжникът е разполагал с бързоликвидни краткотрайни активи с оглед обслужване на текущите си задължения. Поради това е постановил, че началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна.
В депозираната касационна жалба се посочват основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК (отделно изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е представено). Конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. не е формулиран. Изложена е тезата, че практиката на съдилищата при позоваването на критериите по Н.-13 за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна е противоречива.
Позоваването е на постановени при действието на ГПК (отм.) две решения на 3-членни състави на ТК на ВКС и на решения на ВТАС и на САС, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, доколкото те не съставляват задължителна съдебна практика.
Съдебният състав не счита, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради следното: Преди всичко коефициентите за ликвидност имат значение за определяне дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност и в цитираните от касатора решения, тези коефициенти действително са били предмет на обсъждане. В конкретния случай, обаче, състоянието на неплатежоспособност е безспорно и в частта за откриването и, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Висящ пред съдилищата е само спорът относно началната и дата.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 181 от 08.11.2010 год. по т.д.№ 421/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.