О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
С., 29.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 396 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], САЩ, щат Д., чрез процесуалния му пълномощник – адв. Хр. Л. против въззивно решение № 35/08.11.2010 г. по т. д. № 1582/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 282/27.03.2009 г. по т. д. № 104/2008 г. на СГС, VІ -10 състав. С последното, Софийски градски съд е отхвърлил молбата на [фирма] с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място] като неоснователна.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК (отм.)/ и необоснованост на решението, като се настоява за отмяната му.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и се препраща към касационната жалба досежно този въпрос. Въпросът е формулирал така: “Кога се приема, че търговецът се е противопоставил веднага след узнаването на действия, извършени от него име от лице без представителна власт, съгласно чл. 301 ТЗ”, като жалбоподателят акцентира на времевия порядък на противопоставянето и на изясняване на понятието ”веднага” по смисъла на цитирания законов текст. В тази връзка, поставя и друг въпрос за това: ”Счита ли се редовно достигнатото противопоставяне по чл. 301 ТЗ, ако не е получено от законен или договорен представител на адресата на противопоставянето?”
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора [фирма] САЩ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място]. Предвид представените по делото доказателства, съдът по несъстоятелността е приел че по отношение на ответното дружество не са налице две от предпоставките по чл. 608, ал. 1 ТЗ – изискуемо парично задължение по търговска сделка и състояние на неплатежоспособност, предвид икономическото състояние, обективирано от счетоводен баланс и преценка на експертно заключение.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение по сходни с мотивите на първоинстанционния съд съображения за неоснователност на молбата.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като в известна степен разрешаването им е обусловило извод за отсъствие на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.608, ал. 1 ТЗ, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не може да се приеме обаче, че по отношение на този въпрос е осъществено допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от жалбоподателката правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При нормата на чл. 301 ТЗ тези предпоставки не са налице. При прилагането на този текст съдилищата обсъждат извършени фактически действия на търговеца по повод противопоставяне веднага след узнаването, а преценката на подобни действия, в тази връзка и на тяхното извършване във времеви порядък /все свързани с проява на субективния елемент от правната норма на чл. 301 ТЗ/, като същите са свързани с преценка правилността на обжалваното въззивно решение /чл. 281, т.3 ГПК/. Основанията за неправилност не могат да служат същевременно и като основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведения с ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г. в сила от 01.03.2008 г./ принцип на факултативно касационно обжалване, само след допускане по приложно поле на касационно обжалване, могат да се разглеждат основанията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда по отношение на отсъствието на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност – досежно недължимостта на сумите по конкретния договор за продажба са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 35/08.11.2010 г. по т. д. № 1582/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: