О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.София, 04.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 218/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 582/ 2015 г. С него, след като е отменено в обжалваната по въззивен ред част решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 391/ 2015 г., П. е осъдена да заплати на М. П. Н. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 39/ 2012 г. на Окръжен съд – Монтана, със законната лихва върху тази сума от 10.10.2012 г. до окончателното й изплащане. В частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК П. повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроси: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд при уважаване на иск по чл.2 ЗОДОВ да посочи всички установени обстоятелства във връзка с подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението на тези обстоятелства относно размера на дължимото обезщетение; материалноправен въпрос за приложението на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна, М. Н., оспорва жалбата с доводи, че по поставените от П. въпроси въззивното решение е постановено не в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че няма основания за допускането му до66 касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи иска изцяло, въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 ал.1 НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка”. Повдигнатото му е обвинение на 04.01.2012 г., образувано е НОХД № 48/ 2012 г. по описа на Монтански окръжен съд, приключило с оправдателна присъда. По протест на прокурора присъдата е проверена и потвърдена от въззивния съд с решение от 17.09.2012 г., в сила от 10.10.2012 г. При тези факти съдът извел от правна страна, че ищецът има вземане за обезщетяване на търпените неимуществени вреди, които се презумират, а данните за степента на засягане на личната му сфера от неоснователното обвинение са от значение само за размера на дължимото обезщетение. Като посочил, че отчита тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение и броя извършени процесуално-следствени действия, съдът намерил за справедливо обезщетение за търпените от ищеца вреди сумата от 25 000 лв и уважил иска така, както е предявен.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси обуславят обжалваното решение, а по процесуалноправния въпрос основателно се поддържа, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото е разрешен в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г. на ВСРБ, раздел ІІ. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а повдигнатият материалноправен въпрос ще бъде разгледан във връзка с касационните доводи на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 582/ 2015 г.
Държавна такса не се дължи (Тълкувателно решение № 7/ 16.11.2015 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г, ОСГК на ВКС).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: