ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 349
София, 07 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 891 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1988/30.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2262/2015, с което е отменено решение № 1733/14.04.2015 на Варненския районен съд по гр. д. № 14164/2014 и са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Д. А. В. – К., представлявана от адв. И. В. от АК – В., която го обжалва в срок, като счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представя противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата V. С. с преподаване на чужди езици „А. П.“, [населено място], представлявано от адв. А. П. от АК – В., я оспорва, като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулиран материалноправни и процесуалноправни въпроси, който да са обусловили решаващите изводи на съда и въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника от 1985 година като „Учител по математика“, „Старши учител гимназиален етап“, „Главен учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“. С допълнително споразумение ищцата е преназначена на длъжността „Главен учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“, като работодателят е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността главен учител с преподаван учебен предмет „Математика на чужд език“ и е изискал в двудневен срок ищцата да удостовери с диплома или друг документ владеенето на ниво Б2 един от следните езици – английски, немски, френски, италиански и руски. В дадения срок ищцата е декларирала, че не притежава изисканите документи, поради което със заповед № РД-09-1750/10.09.2014 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 15.09.2014 г., ответникът е прекратил трудовото й правоотношение, поради липса на необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел, че не е налице първото основание за уволнение, тъй като ищцата притежава необходимото образование, но е налице второто, тъй като не притежава необходимата професионална квалификация. Съдът е приел, че не е компетентен да се произнася относно преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност, тъй като същата е по целесъобразност, доколкото не нарушава и не противоречи на императивни изисквания. Прието е, че въвеждането на изискването е във връзка със Стратегия за развитие на училището за учебната 2014/2015 година, съгласно която главните учители следва да преподават учебния си предмет от задължителната подготовка на един от изучаваните чужди езици, новото изискване не променя съществено характера на длъжността, доколкото не се прибавят нови трудови функции. Въззивният съд е приел като неоснователни доводите на ищцата за допусната злоупотреба с право, доколкото на останалите учители по математика не е възложено преподаване на учебния предмет на чужд език, тъй като те са на длъжност „старши учители“, която е различна от заеманата от ищцата „главен учител“, а останалите главни учители са на учебни предмети, за които не е предвидено да бъдат преподавани на чужд език, а останалите трима са преподаватели по чужд език. Като е приел уволнението за законно и като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил предявените искове.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, обуславят изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1988/30.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2262/2015.
Делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.