ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704
София, 13. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2656 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6/01.02.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 602/2015, с което е потвърдено решение № 1186/30.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 363/2014, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на сумата от 58.629,00 лева, поради неосъществено основание по чл. 55 ЗЗД.
Недоволна от решението е жалбоподателката Н. П. Б., представлявана от адв. Н. А. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението му да даде вярната правна квалификация на предявения иск и по материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за мандат, който не е изпълнен или прекратен, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага.
Недоволна от решението е и жалбоподателката Т. Т. Б. от [населено място], която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за неговото задължение да даде вярната правна квалификация на предявения иск и обвързаността му от посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация; както и за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички обстоятелства относно правно релевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС.
Ответникът по жалбите А. М. Д., представляван от адв. И. С. от АК – Пловдив, ги оспорва, като счита, че не са формулирани правни въпроси, които обуславят изхода на делото и не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По същество поддържа, че въззивното решение е правилно, а подадените касационни жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, починал в хода на делото и заместен от касаторите – негови наследници, е превел на ответника сумата от 30.000 евро по банков път, като в платежното нареждане е посочено основание за плащане „Договор за правна помощ и съдействие“, с допълнително пояснение „отговорно пазене“. Ответникът е признал, че е получил сумата, но твърди, че между страните са съществували и други договори за правни услуги, по които е извършено плащането. Съдът е приел, че ответникът в качеството си на адвокат се е съгласил да извърши за сметка на доверителя си възложените действия във връзка с изясняване статута и решаване на възникнали проблеми със земеделски земи в [населено място]. В тази връзка е приел, че между страните е сключен договор за поръчка и за евентуално неизпълнение на задълженията по договора, може да се търси договорна отговорност по чл. 79 ЗЗД, но не и да се иска връщане на дадената сума на неосъществено основание, поради това, че договорът за поръчка не е бил сключен в писмена форма или че довереникът не е изпълнил задълженията си по него. Като е приел, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на наследниците на ищеца, тъй като те могат да претендират от ответника обезщетение на основата на договорната отговорност при твърдяно виновно неизпълнение на задължения по договора, но не и връщане на сума във връзка с него на неосъществено основание.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6/01.02.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 602/2015.
Указва на касаторките Н. П. Б. и Т. Т. Б. от [населено място] и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационните жалби в размер на общо 1.172, 58 лева или всяка по 586,29 лева, като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.