1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 27.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3834/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ж. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 90/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1402/ 2015 г. и по този начин Д. Х. Д. е осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.45 ал.1 ЗЗД сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 351,41 лв – обезщетение за имуществени вреди, причинени с деяние, за което Д. Д. е осъден по НОХД № 145/ 2014 г. на Несебърски районен съд, със законната лихва от 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълните предявени размери съответно от 60 000 лв и 2 547,51 лв исковете са отхвърлени.
Д. Х. Д. не е обжалвал въззивното решение, а жалбата на И. Ж. Г. е насочена само срещу тази част от решението, с която е отхвърлен частично предявеният от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Валидният въззивен съдебен акт е влязъл в сила в частта, в която исковете са уважен до размер 20 000 лв и 2 351,41 лв, както и в частта, в която претенцията за обезщетяване на имуществени вреди е отхвърлена за разликата до 2 547,51 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е съдът, решавайки по същество правния спор, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и всички възражения и доводи на страните”; и „Длъжен ли е съдът решаващ по същество правния спор, да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост или само на някой от тях”. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Д. Х. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд приел за установено, че на 21.08.2013 г. ответникът Д. извършил по отношение на ищеца Г. престъпление по чл.129 ал.2 НК: причинил му средна телесна повреда, състояща се в двустранно счупване на долната челюст и изваждане на осми долен зъб в ляво, довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното. Ответникът се е признал за виновен в извършването на престъплението и по НОХД № 145/ 2014 г. на Несебърски районен съд е одобрено споразумение, с което е осъден на лишаване от свобода. Той не е оспорил иска по основание, направил е единствено възражение за съпричиняване, което обаче е останало недоказано по делото. Относно размера на дължимото обезщетение съдът приел, че установените по делото обстоятелства предполагат справедливо обезщетение в размер 20 000 лв. По доводите на ищеца за занижен размер на обезщетението въззивната инстанция посочила, че при определяне на този размер първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни за размера обстоятелства, както и че ищецът е възстановен от травмата.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос длъжен ли е съдът решаващ по същество правния спор, да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, е обуславящ. Основателни са и доводите на касатора, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ППВС № 4/ 1968 г. – поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 90/ 2016 г. в обжалваната част.
Жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: