– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 681
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.06.2019 (дванадесети юни две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1974 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1209/15.02.2019, подадена от А. И. К. и касационна жалба с вх. № 1298/19.02.2019 година, подадена от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], двете срещу решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ловеч е потвърдил първоинстанционното решение № 146/15.08.2018 година на Районен съд Тетевен, втори състав, постановено по гр. д. № 1045/2017 година, с което „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на А. И. К. сумата от 13 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 150 000.00 лева, искът е отхвърлен.
В подадената от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е уважен, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на А. И. К., поради допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, бъде определен в по-висок размер от приетия от въззивната инстанция такъв и съответно с това бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по тази касационната жалба А. И. К. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
„Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 18.01.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 1298/19.02.2019, като е подадена по пощата на 18.02.2019 година. Поради това и с оглед на разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 19.11.2017 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В подадената от А. И. К. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение, в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер е отхвърлен, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до пълния ме претендиран размер от 150 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 3603/13.05.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година в оспорваната с жалбата част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. И. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.01.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 1209/15.02.2019. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Третото лице помагач на страната на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], а именно „ЗК Уника“ АД [населено място] не е подало отговор, като не е изразило становище по допустимостта и основателността на двете касационни жалби.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Ловеч е изложил мотиви за това, че по делото е установено, че А. И. К. е бил в трудовоправни отношения със „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], като е заемал длъжността „машинист трошачна инсталация“. В това му качество, на 14.02.2017 година около 10.00 часа, му е било възложено да почисти отложения прах и дребните камъни по транспортните гумени ленти на северния пътеход. Самото съоръжение било изградено така, че между пътехода и транспортната лента имало открит участък с ширина около 0,50 метра и дълбочина близо 3.00 метра. С цел безопасност на работниците и служителите са били монтирани 4 броя капаци, които при спускането им покривали зоната от 0.50 метра така, че да позволят на работниците безопасно да достигат до гумените транспортни ленти. Имало забрана за стъпване върху тези капаци, като почистването следвало да се извършва откъм пътеката за преминаване, която била оградена с парапет с височина около 1.10 метра. В случая в зоната, където К. се намирал по време на злополуката капаците не били затворени като личали следи от стъпки на металната релса на транспортната лента. Злополуката била настъпила като К. бил прескочил парапета на пътеката за преминаване и бил стъпил върху спуснат капак или върху релсите на транспортната лента, загубил равновесие и паднал през отвора, който не бил затворен с предвидения за това капак. Въззивният съд е изложил съображения, че в резултат на тази злополука К. е получил гръбначна травма, изразяваща се в счупване на предната дъга на първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на основата на зъба на втори шиен прешлен, като бил реализиран медико-биологичния критерий трайно затруднение движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни-в случая 6 месеца. Освен това, К. бил получил сътресение на главния мозък, травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка и охлузвания в челната област на главата. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице по допусната и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза гръбначната травма била преминала без неврологична симптоматика от страна на шийния отдел на гръбначния мозък, фрактурите на прешлените били зараснали, като в шийния отдел на гръбначния стълб бил налице функционален дефицит на екстенция (навеждане назад) и ротация (извиване) на главата в дясна посока. Мозъчното сътресение като нарушение на мозъчната функция се било развило в рамките на три до пет седмици и нямало данни за настъпили усложнения от негова страна. Лечението на К. било приключило успешно като възстановителният период бил в рамките на година-година и половина, без да настъпят трайни усложнения, като единствената последица бил функционалния дефицит на движението в шийния сегмент на гръбначния стълб.
С оглед на горните констатации, съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че следва да се ангажира отговорността на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], за претърпените от К. в следствие на злополуката вреди, като в тази връзка е приел, че пострадалия е търпял силни болки в продължение на два месеца от счупването на шийните прешлени с последващо постепенно затихване на същите, че е налице функционален дефицит на движението в шийния сегмент на гръбначния стълб и че възстановителния период е бил продължителен от една година-година и половина, като по делото безспорно се установявало, че К. е работил извън маршрута за движение при почистване, излизайки извън проходите, разположени успоредно на транспортните ленти и без да ползва лични предпазни средства. За определяне на размера на неимуществените вреди било от значение евентуалното съпричиняване от страна на К. при проявена от негова страна груба небрежност. От събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че е налице такава, изразяваща се в грубо нарушаване на основните правила за безопасност на условията на труд, тъй като К. бил дългогодишен работник на дружеството, бил е надлежно и периодично инструктиран за действията при почистване на гумено транспортните ленти и за ползване на лични предпазни средства като каска, очила, маска за запрашване, ръкавици и др. Първоинстанционният съд бил приел, че дължимата от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] сума за компенсация на неимуществените вреди на К. е 30 000.00 лева. Същевременно с това К. бил работил извън посочените в инструкцията за безопасност в проходи за почистване на гумено транспортните ленти, без да е обезопасил съоръжението и без да ползва лични предпазни средства, въпреки проведения му инструктаж и професионалния му опит. С оглед на това, било налице съпричиняване от страна на К. в размер на 50 % от вредоносния резултат, поради което той имал право на обезщетение в размер на 15 000.00 лева. Неоснователни били възраженията на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], че злополуката е настъпила единствено поради виновното поведение на К., тъй като колкото повече пострадалият е допринесъл за настъпване на вредата, толкова по-голямо е следвало да бъде неговото участие в обезщетяването й. От показанията на разпитания по делото свидетел, който е заемал длъжността „началник цех“ в дружеството, към момента на трудовата злополука се установявало, че същия е бил наказан с дисциплинарно наказание от ръководството заради злополуката, което от своя страна било индиция за неупражнен контрол по време на работа.
Във връзка с горепосочените изводи на Окръжен съд Ловеч, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. К. е поставил въпросите за това как се прилага принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за това в кои случаи е налице груба небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ. От своя страна, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], е поставило правните въпроси за това обосновава ли по-висок процент на съпричиняване на вредоносното събитие за пострадалото лице в сравнение с процента на съпричиняване на работодателя фактът, че пострадалото лице е действало при условията на груба небрежност при настъпване на трудовата злополука и неговото поведение е основният фактор за трудовата злополука; за това допустимо ли е и до каква степен неупражняването на контрол от страна на работодателя да бъде релевантен критерий за определяне на липсата или наличието на принос на работодателя за настъпването на трудовата злополука и на съотношението на компенсацията на вини при положение, че работодателят от своя страна е осигурил необходимите средства за техническо обезопасяване на използваното от работника съоръжение и че по делото е безспорно установено, че работникът, проявявайки груба небрежност, сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е станал причина за настъпването на трудовата злополука поради неспазване на основни правила за безопасност по време на работата, за които е бил надлежно инструктиран, както и за това може ли въззивния съд да съобразява при постановяване на решението си такива факти и обстоятелства, които не са поддържани от страните и съответно не са били включени в предмета на доказване по делото и да направи фактически констатации различни от тези, до които е достигнал първоинстанционния съд на базата на една индиция и да обоснове решаващия си извод на заключения относно такива факти, за които липсват доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че така поставените от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], правни въпроси не обуславят допускането на решението на Окръжен съд Ловеч до касационно обжалване. Първият от тях е фактически и се разрешава конкретно с оглед на установените за всеки отделен случай факти. Именно с оглед на тези факти се определя както размерът на обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ, така и това дали същото следва да бъде намалявано поради допусната от работника или служителя груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Самото намаляване се определя въз основа на съществуващата причинна връзка между допуснатата груба небрежност и вредоносния резултат, като в зависимост от конкретно установените факти в определени случаи участието на работника във вредоносния резултат може да бъде определено и в по-голям размер от участието на работодателя. Така установената в тази връзка съдебна практика е била съобразена от състава на Окръжен съд Ловеч при постановяване на обжалваното решение като същият, след като е приел наличието на груба небрежност от страна на К. по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, е определил и размера, в който тази небрежност се е отразила на вредоносния резултат. Въпросът дали възприетото от въззивния съд участие на К. в крайния вредоносен резултат от 50 % съответства на установените по делото факти или е следвало да бъде в по-голям размер не може да бъде проверяван в настоящия етап от производството, което е такова по чл. 288 от ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, в етапа на селектиране на касационните жалби не може да бъде извършвана проверка на фактическите изводи на въззивния съд. Такава проверка може да бъде извършвана едва след допускане на решението до касационно обжалване в провежданото по реда на чл. 290 от ГПК открито съдебно заседание с изслушване и на двете страни по делото. По отношение на втория от поставените въпроси, съдът е съобразил установената съдебна практика, че при определяне на размера на обезщетението и на евентуалното съпричиняване, доколкото същото има пряко отношение към размера на обезщетението, следва да бъдат взети предвид всички установени по делото факти, които са от значение за тези обстоятелства, като не е необходимо пострадалият изрично да се е позовал в исковата си молба на дадено обстоятелство, което е от значение за определяне на обезщетението. В този смисъл при определяне на размера на обезщетението за вреди от трудова злополука и за това налице ли е допусната от работника или служителя груба небрежност и как тя се отразява на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид всички факти, свързани с настъпване на злополуката, включително и това дали една от причините за нея е именно неупражнен контрол от страна на работодателя. Въпросът в каква степен неупражняването на този контрол се е отразило на настъпването на трудовата злополука е фактически и с оглед посоченото по-горе не може да бъде разрешаван на настоящия етап от производството. Така установената в този смисъл съдебна практика е съобразена от състава на Окръжен съд Ловеч при постановяване на обжалваното решение, поради което и същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос. Това от своя страна предопределя невъзможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и по третия поставен от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос. Същият се основава на това, че въззивния съд, позовавайки се показанията на разпитан по делото свидетел, е приел, че по делото е налице индиция за неупражнен контрол от страна на работодателя по време на злополуката и е взел предвид това обстоятелство при определяне размера на обезщетението и размера на съпричиняването поради допусната от работника груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, без самия работник да се е позовал на това обстоятелство. Доколкото, както бе посочено по-горе, при определяне размера на обезщетението и на евентуалното съпричиняване съдът е длъжен да вземе предвид всички факти от значение за тези обстоятелства, той е длъжен да съобрази тези факти, когато те са надлежно установени по делото. С оглед на всичко изложено по-горе, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч по поставените от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] правни въпроси.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на А. И. К. правни въпроси, доколкото по същия е налице трайно установена практика за това в кои случаи е налице допусната от работника или служителя груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, като въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с тази практика, а в изложението не са посочени твърдения, въз основа на които да бъде направен извод, че тази практика е неправилно и трябва да бъде изоставена или пък да бъде изменена с оглед на промени в обществено икономическия живот или промени в законодателството. Такова обжалване следва да бъде допуснато обаче по първия от правните въпроси, доколкото по отношение на него са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по конкретно поради противоречие с ППВС № 4/23.12.29168 година. Наистина това не е посочено изрично в частта от касационната жалба съдържаща изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но изложението и поставените с него въпроси не могат да бъдат разглеждани изолирано от жалбата, тъй като поставените въпроси задължително следва да са свързани с направени в жалбата оплаквания. Касационният съд не може сам да формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но може да го уточни и конкретизира, както и да извършва преценка във връзка с коя от хипотезите на чл.280, ал. 1 от ГПК се поставя същия, като при това се използват и направените с касационната жалба оплаквания.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година по подадената срещу него от А. И. К. касационна жалба с вх. № 1209/15.02.2019 и такова трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], [улица], а имено „ЗК УНИКА“ АД [населено място], [улица].
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.