– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. София 20.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 (четиринадесет ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3088 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5322/03.07.2018 година, подадена от Прокуратурата на Република България, срещу решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е потвърдил първоинстанционното решение № 52/12.03.2018 година на Районен съд Козлодуй, постановено по гр. д. № 1391/2017 година, с което уважени предявените от М. Б. М. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на М. от длъжността „съдебен секретар“ в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство“ на Районна прокуратура Оряхово, извършено със заповед № 161/14.08.2017 година на административния ръководител на Районна прокуратура Оряхово, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а Прокуратурата на Република България е осъдена да й заплати сумата от 3257.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска 29.08.2017 година до окончателното плащане.
В подадената от Прокуратурата на Република България касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу нея от М. Б. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Б. М. е подала отговор на същата с вх. № 6891/19.07.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 30.05.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 5322/02.07.2018 година, като 30.06.2018 година и 01.07.2018 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Враца е приел, че М. Б. М. е работила в Районна прокуратура Оряхово по силата на безсрочен трудов договор на длъжност „съдебен секретар“ в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство“ Със заповед № 101/16.05.2017 година на административния ръководител на Районна О. са й били възложени допълнително трудови задължения присъщи на длъжността „съдебен деловодител“. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 161/14.08.2017 година, считано от датата на връчване на уведомлението за неспазен срок на предизвестието-аргумент чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, съкращаване на щата, поради това, че една щатна бройка за длъжността „съдебен секретар“, предвидена в длъжностното разписание на съдебните служители в Районна прокуратура Оряхово, утвърдено от Главния прокурор и в сила от 01.01.2017 година била преразпределена със заповед № РД-08-531/01.08.2017 година на главния прокурор от щата на Районна прокуратура Оряхово, служба „Регистратура и деловодство“ в щата на Районна прокуратура Хасково, служба „Регистратура, деловодство и архив“, при което длъжността заемана от М. била съкратена.
Въззивният съд е приел, че в случая липсвало реално съкращение в щата, тъй като заповед № РД-08-531/01.08.2017 година на Главния прокурор за преразпределение на щатната бройка заемана от М. към щата на друга прокуратура била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т 8 ЗСВ (изменена с ДВ, бр. 28/2016 година) и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ/ (изменена ДВ, бр. 28/2016 година), според които органът, който разполагал с правомощие да съкращава длъжности, респективно да извършва трансформации в съдебната администрация, бил Прокурорската колегия на ВСС. Това било така, защото съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ Колегиите на ВСС издавали след съгласуване с Комисията по „Бюджет и финанси” Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определяли наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранга. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ, съответните колегии определяли броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност-по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите съдебната власт, а за органите включени в структурата на Прокуратурата на Република България и с Главния прокурор, като можели да разкриват нови и да съкращават длъжности. Според чл. 341, ал. 2 от ЗСВ броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определял от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебна власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“. Така формулирани, законовите разпоредби на ЗСВ по никакъв начин не делегирали права на Главния прокурор да извършва промени в щатовете на прокуратурите, които се намирали под неговото ръководство, като тълкуването и прилагането им също изключвало такива правомощия. В тази връзка било установено, че заповедта на Главния прокурор, на която се основавало уволнението на М. била издадена без за това да има съответно решение на Прокурорската колегия на ВСС и без да е отправяно предложение в тази връзка от административния ръководител на Районна прокуратура Оряхово. Съдебният състав на Окръжен съд Враца е счел, че разпоредбата на чл. 138, т. 1 от ЗСВ за осъществяваното от Главния прокурор общо ръководство на прокуратурата, не включвало и правото да съкращава и трансформира/ длъжности, тъй като по силата за по-сочените по-горе разпоредби на ЗСВ, това било вменено като правомощие на съответните Колегии на ВСС, в случая-Прокурорската колегия. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ПАПРБ, също не делегирала такива права, още повече че тя била уредена в подзаконов нормативен акт, който следвало да се тълкува и прилага ограничително, т. е. така, че да не е в противоречие със законови правни норми. Извършена справка по отношение на практика на ВСС, показвала, че всички промени в структурите и щатовете на органите в структурирани в системата на Прокуратурата на Република България се е извършвала след съответно решение на ВСС, след изменението на ЗСВ-по решение на съответната колегия, както било заложено в коментираните по-горе разпоредби. При това положение, при изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6 от ПАПРБ, Главният прокурор действал при условията на обвързана компетентност съгласно разпоредбите на ЗСВ.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България в е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Стара Враца да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това дали преместването на щатна бройка от една прокуратура в друга от Главния прокурор, съгласно чл. 6, ал. 1 от ПАПРБ, представлява съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Така поставения въпрос е съществено не е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Враца, доколкото той не приел, че няма съкращаване на щата, тъй като решението за това не е било взето от компетентния орган. Поради това въпросът дали само по себе си преместването на щатната бройка от една прокуратура в друга представлява по същество съкращаване на щата не е обсъждан от въззивния съд и той не е давал отговор на същия. Затова и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца. При това отговорът на този въпрос е предпоставен от отговора на другия поставен от Прокуратурата на Република България, в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос, а именно има ли Прокурорската колегия на ВСС компетентността да извършва съкращаване на длъжности по смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ в административните структури на районните прокуратури. Така поставения въпрос е съществен и е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. При това тъй като по отношение на него не е налице установена съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС въпросът следва да бъде конкретизиран в смисъл кой е компетентният одран, който одобрява щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на Република България и нейните части, съответно да намалява или премахва бройки от него-Прокурорската колегия на ВСС Главния прокурор на Република България или административните ръководители на съответните прокуратури.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година по подадената срещу него от Прокуратурата на Република България, касационна жалба с вх. № 5322/03.07.2018 година и такова трябва да се допусне.
На Прокуратурата на Република България трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 125.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година.
ДАВА на Прокуратурата на Република България, едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 125.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.