О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1409
гр.София, 09.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6998/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. С. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 12220/ 2013 г., с което е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 14147/ 2010 г. и по този начин е определен режим на лични отношения между Л. С. Я. и малолетната й внучка И. И. Я. – веднъж месечно всяка втора седмица в съботния ден от 10.00 часа до 18.00 часа, със задължение на бабата да взема детето от дома на майката и да го връща.
Жалбоподателката повдига материалноправния въпрос за интереса на малолетното дете да общува с баба и дядо, които живеят съвместно с родителя, неупражняващ родителските права, по същото време, когато осъществява контакт с този родител. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата.
Ответната страна Л. С. Я. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като поддържа, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, както и че решението на въззивния съд съответства на установената практика по приложението на чл.128 СК.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна Я., че жалбоподателката не е формулирала правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК последната изрично е мотивирала кои правни разрешения на въззивния съд оспорва, т.е. посочила е отговорите на кои правни въпроси счита за неправилни и съществуващата практика в обратния смисъл. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а доколкото формулировката на въпроса не е изрядна, то поясняването и доуточняването му от касационната инстанция е допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Релевираният въпрос обуславя въззивното решение, тъй като въззивният съд е посочил в решението си, че правото на контакт между бабата и внучката е на различно правно основание от правото на контакт между бащата и детето и че не следва да бъдат обвързани контактът на бащата и контактът на бабата. Основателно е твърдението на жалбоподателката, че по въпроса има противоречива съдебна практика, тъй като в представеното от нея решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5358/ 2007 г. е прието, че режимът на лични контакти между баба и дядо от една страна и внук от друга може да се осъществява в дните, през които е определен режимът на лични контакти между бащата и детето. Налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 12220/ 2013 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: