ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1051
София, 12. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1673 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1842/18.11.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2487/2013, с което е потвърдено решение № 1746/26.04.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 11101/2012, с което са отхвърлени предявените искове за съществуване на вземането за сумите 9.165,11 лева възнаграждение по договор за изработка и 5.000 лева неустойка за забавено изпълнение по договора, които ответникът се е задължил да изплати със законната лихва.
Недоволен от решението е [фирма], представляван от адв. Св. Д. и Д. Д. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за тълкуването на договорите и отделните клаузи в тях съгласно изискванията на добросъвестността, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. К. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възложителят по договор за изработка е задържал сумата 19.165,11 лева – 5% от уговореното възнаграждение поради неизпълнение на част от хидроизолационни работи. С протокол от 24.06.2009 г. страните по договора са удостоверили надлежното извършване на тези работи, с което отпада основанието за задържане на гаранцията. На 30.07.2010 г. ответникът се е задължил наред с възложителя да изплати на изпълнителя остатъка от възнаграждението на две части: 10.000 лева до 15.08.2010 г. и 9.165,11 лева до 010.05.2011 г., за което е издадена фактура № 11868/01.10.2010. В нея обаче са отразени задължения в размер на 26.165,11 лева с ДДС по акт обр. 19 от 01.10.2009 г., за които изрично се признава, че са платени. Във фактурата не е отразено задължение за изплащане на задържана гаранция. Тя съдържа бележка за задържане на сумата 1.415,00 лева от сумата по тази фактура. Следователно споразумението от 30.07.2010 г. урежда плащането на СМР по фактура № 11868/01.10.2010, а не по договора за изработка.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1842/18.11.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2487/2013.
Указва на касатора [фирма] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 183,30 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.