3
Определение по ч.т.д.№ 167/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
С., 10.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 167 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частните жалби на [фирма] срещу Определение № 1 и Определение № 2 от 03.01.2011 год. по т.д.№ 301/2010 год. на Б. апелативен съд.
С първото определение е разпоредено връщането на въззивната жалба на [фирма] срещу Решение № 314 от 18.12.2010 год. по т.д.№ 236/2009 год. на Б. окръжен съд, като просрочена.
С второто определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 26.03.2010 год. за издаване на изпълнителен лист въз основа на Решение № 314 от 18.12.2010 год.по т.д. № 236/2009 год. на Б. окръжен съд, като просрочена.
Частните жалби са допустими по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Разгледани по същество, са неоснователни.
Съобразно отразяването в Търговския регистър, адресът на управление на ответника [фирма] по иска на [фирма] по който е образувано т.д.№236/2009 год. на Б. е бил в[населено място], ул.”А. –„ № 34 и този адрес е посочен в ИМ. Бил е призоваван както от този адрес по реда на чл.50 ал.2 ГПК. На същия адрес, както и на адрес в[населено място], ул.”Сердика” № 2Б ет.1 (за който е имало данни по делото), както и на домашния адрес на управителя в к-с”З.” в[населено място] са били изпращани съобщения, които са връщани в цялост с отбелязване, че данни за такова дружество на адреса няма, както и няма обозначена пощенска кутия на дружеството. Съдът е приложил чл.47 ал.1 ГПК по отношение адреса на ул.”Сердика” при връчване на съобщението, като с разпореждане от 08.03.2010 год. е приложил чл.50 ал.2 ГПК. По искането за издаване на изпълнителен лист се е произнесъл на 26.03.2010 год. – след изтичане на срока по чл.259 ал.1 ГПК, считано от датата на разпореждането по чл.50 ал.2 ГПК.
Въззивна жалба, както и частна жалба по чл.407 ГПК, [фирма] е депозирал на 27.09.2010 год., твърдейки, че поради опорочено уведомяване, първоинстанционното решение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист не са влезли в сила.
Като е счел, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл.50 ал.2 ГПК, въззивният съд е приел жалбата и частната жалба за просрочени.
Доводите по частната жалба с която е сезиран ВКС са свързани с обстоятелството, че посоченият в ИМ адрес на управление е бил променен и действителният адрес е бил на ул.”С.”. Връчването по реда на чл.47 ал.1 ГПК, обаче, било опорочено, тъй като няма данни точно къде е било залепено уведомлението. Узнал за проведеното срещу него производство на 17.09.2010 год. след справка в Търговския регистър, установявайки вписването на възбрана.
Становището на настоящия съдебен състав, че частните жалби са неоснователни, произтича от преценката за законосъобразност на действията на първоинстанционния съд по прилагането на чл.47 ГПК и чл.50 ал.2 и ал.4 ГПК, което от своя страна е обусловило правилния извод на БАС, че въззивното производство и по жалбата и по частната жалба е недопустимо.
Когато страната-ЮЛ е променила адреса си на управление и новият е неизвестен, приложим е редът по чл.50 ал.2 ГПК. В случая, този ред е бил приложим по отношение на адреса на ул.”А. І”. Независимо от това, обаче, съдът е изпращал уведомления и на действителния адрес на управление на ул.”Сердика” и по отношение на него е приложим редът по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 ГПК – залепване на уведомлението. Той се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на ЮЛ или никое от лицата по чл.50 ал.3 предл.1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. За съда задължение да изисква данни къде точно е залепено уведомлението не е съществува, а и разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК е достатъчно ясна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1 и Определение № 2 от 03.01.2011 год., постановени по т.д.№ 301/2010 год. на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.