5
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
София, 10.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 381 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от [фирма] и от П. Д. С. срещу Решение № 422 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 68/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Произнасяйки се по жалбата на акционерното дружество срещу решението от 16.12.2009 год. по т.д.№ 687/2003 год. на Софийски градски съд, въззивният съд е потвърдил решението на СГС в частта с която предявеният от [фирма] срещу П. Д. С. иск с правно основание чл.60 ЗПРПМ е бил приет за неоснователен; потвърдил го е и в частта с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД; обезсилил е на основание чл.270 ал.1 ГПК първоинстанционният акт в частта досежно произнасянето по иска с правно основание чл.62 ЗПРПМ и е постановил връщане на делото за ново разглеждане в тази част; произнесъл се е по разноските.
[фирма] обжалва решението в частта с която решението на СГС е потвърдено.
П. С. обжалва решението в частта с която първоинстанционният акт е обезсилен.
Софийски градски съд е сезиран с предявени от [фирма] срещу П. С. искове за: 1./ Установяване, че ответникът не е изобретател на „Метод за производство на обекти, обемни мебелни модули, мебели и по-специално офис-мебели, както и предмети, произведени по този метод”; 2./ Ако искът по чл.60 ЗПРПМ бъде отхвърлен, да се признае за установено, че С. е имал само право на съвместно заявяване на изобретението; 3./ Да бъде осъден С. да заплати на [фирма] сумата 10000 лв., представляваща половината от направените разходи за създаване на изобретението.
Първоинстанционният съд е приел, че е искът по чл.60 ЗПРПМ е неоснователен и С. има качеството а изобретател. Отхвърлил е и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.62 ЗПРМП, поради липса на активна легитимация. Счел е, че легитимирани да предявят иска са лицата, които са работили съвместно със С., а не техният работодател [фирма]. С оглед отхвърлянето на установителните искове е отхвърлил и акцесорният по отношение на тях осъдителен иск.
За да обезсили решението в частта с която СГС се е произнесъл по втория иск, съставът на САС е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън очертания с исковата молба предмет на спора и не се е произнесъл по липсата на самостоятелно право на С. да заяви процесното изобретение. Квалифицирал е осъдителния иск като такъв по чл.59 ЗЗД и е потвърдил решението на СГС с което този иск е отхвърлен. Мотивирал се е с това, че искът е субсидиарен, а искането за възстановяване на разходите произтича от извънсъдебното разваляне на сключен между страните договор за съвместна дейност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три формулирани въпроса: 1./ Може ли да бъде развален извънсъдебно договор за гражданско дружество, или развалянето следва да е по съдебен ред?; 2./ Лицето, което представя идея за дадено изобретение, може ли да се счита за изобретател по смисъла на чл.2 ЗПРПМ?; 3./ Може ли промишлен дизайн да илюстрира съществените признаци на патентоспособно изобретение? Първият от поставените въпроси се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, вторият и третият – с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставен и въпросът за проверка по допустимостта на въззивния акт в частта за иска по чл.59 ЗЗД, съобразно т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на П. С. се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 е при произнасянето по въпроса дали при несъгласие с възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация въззивния съд следва да обезсили решението. Задължителната съдебна практика е материализирана с постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 705/2010 год. по гр.д.№ 1388/2009 год. на ІV г.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на проверка по допустимостта, съобразно т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК П. С. свързва това, че произнасянето по въпроса: „За изясняване на действителното авторство, когато като изобретение е защитен метод” е от значение за развитието на правото.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол по жалбата на [фирма] по посочените въпроси.
Първият от тях има само косвено отношение към първия от предявените искове, но дори и по отношение на него няма качеството на обуславящ, доколкото преценката дали С. има качеството на изобретател е обективна и извън качеството му на страна по договора за гражданско дружество. Ще следва да се отбележи и това, че обстоятелството, че договорът е развален е било безспорно пред инстанциите по същество.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице и по отношение на втория и третия от поставените въпрос. Нормата на чл.2 ЗПРПМ е ясна и произнасянето дали представянето на идея е равнозначно на създаването на произведение би съставлявало дописване на закона. А дали С. е представил само идея (каквото е твърдението по ИМ) или е създал произведение по смисъла на чл.2 ЗПРПМ е въпрос по съществото на спора. Неправилната преценка на фактите и обстоятелствата при доказването на това твърдение би съставлявало евентуално основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Третият от поставените въпроси е по-скоро теоретичен и би имал евентуално значение за правната доктрина. В случая, предметът на спора е очертан с исковата молба – има ли П. С. качеството на изобретател на метод за производство на обекти, обемни мебелни модули, мебели и по-специално офис-мебели, както и предмети, произведени по този метод. Правата върху промишления дизайн не са предмет на спора. А дали е налице връзка между промишления дизайна на изделието и метода за производството му е въпрос по същество и предмет на конкретна преценка.
Съдебният състав не намира основание за прилагане на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК за служебна проверка по допустимостта на произнасянето на въззивния съд по иска по чл.59 ЗЗД. Допустимостта на самият иск е нещо различно и проверката му е по реда на чл.281 т.2 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол и по жалбата на П. С..
Поставеният правен въпрос, цитиран по-горе, е неконкретен и не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по него. Служебната проверка по допустимостта на въззивния акт – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК не съставлява проверка по допустимостта на иска и произнасянето на въззивния съд по тази допустимост. В случая – последователно подържаното становище на С. е, че предявените установителни искове са недопустими. В случай, че въззивният съд приеме, че даден иск е допустим или недопустим, изложи мотиви за това и се произнесе с решение – в този случай по отношение на преценката му могат да бъдат въведени основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Хипотезата на т.1 на ТР № 1/2010 год. сочи служебната проверка от ВКС за допустимостта на въззивния акт, а не за правилността на преценката, съдържаща се в мотивите му по допустимостта на иска.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. С мотивите на ТР № 2 от 29.02.2012 год. по т.д.№ 2/2011 год. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничението между неправилната правна квалификация и обхвата на търсената защита с оглед предмета на спора, като основание за недопустимост на съдебния акт. Решението на САС в частта досежно втория от предявените искове не противоречи на Тълкувателното решение, поради което факултативният касационен контрол не следва да бъде допуснат на това основание.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 422 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 68/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.