Определение №178 от 40892 по търг. дело №835/835 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Решение по т.д.№ 835/2011 год. на ВКС – ТК, І т.о. 3

Р Е Ш Е Н И Е

№178

София,15.12. 2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 835 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на С. И. Р., в качеството му на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила Решение № 561 от 27.07.2009 год. по гр.д.№ 919/2009 год. на Великотърновски районен съд по което [фирма] е имал качеството на ответник по иск с правно основание чл.88 ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма].
Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила, като необжалвано на 20.08.2009 год. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 07.12.2009 год., който е моментът на узнаване за решението. Молбата за отмяна (макар и неправилно квалифицирана като такава по чл.240 ГПК) е депозирана на 28.09.2008 год. т.е в рамките на 3-месечния срок по чл.305 ГПК.
В молбата на [фирма] се съдържат доводи за това, че призоваването му пред Великотърновския районен съда е било нередовно. По отношение на регистрирания адрес на управление (който не е бил променян от 2002 год.) неправилно е бил приложен чл.50 ал.2 ГПК. Възможно е било прилагането на чл.47 ал.1 ГПК. Позовава се и на това, че има наета пощенска кутия в Ц. поща – [населено място] , чрез която също се осъществява търговската му кореспонденция.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не изразява становище.
Като взе предвид изложеното в молбата и извърши проверка по делото на Великотърновски районен съд, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Предмет на гр.д.№ 919/2009 год. на Великотърновския районен съд е бил спор между [фирма]-К. като ищец и [фирма] като ответник.
В исковата молба, като адрес на управление на [фирма] е бил посочен [населено място], [улица]. Съобщението с приложената искова молба и документите към нея е върнато в цялост с отбелязване „Няма такава фирма на адреса. Сведение от съседите на [улица]. Съдът е приложил чл.50 ал.2 ГПК по отношение на книжата и е насрочил делото в о.с.з. за 26.05.2009 год. За него, както и за следващото с.з. на 07.07.2009 год. призовки не са изпращани, а са прилагани към делото. В протокола от 07.07.2009 год. е отбелязано призоваване при условията на чл.56 ал.2 ГПК. Изпратено е съобщение за изготвянето на решението, което отново е било върнато в цялост с отбелязване на връчителя „Управителят е напуснал адреса. Новият е неизвестен. Фирмата няма офис на адреса. Сведение от собственика на къщата”. По отношение на това съобщение, съдът също е приложил чл.50 ал.2 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция се основава на следното:
Не е налице основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на решението. При разглеждане на делото, Великотърновски районен съд не е допуснал такова нарушение по призоваването на [фирма] за гр.д.№ 919/2009 год., което да би довело до накърняване на правото на участие в процеса. Към този период (а и към момента на депозиране на молбата по чл.303 ГПК), вписаният в търговския регистър адрес на управление е бил именно посоченият по ИМ. Призовката е била изпратена на този адрес, като тя не е връчена, поради причината че не е имало обозначен офис („канцелария“ по смисъла на чл.50 ал.3 ГПК) и съществуването на такава канцелария към правно-релевантния период не е доказано, въпреки твърдението на Р.. Оттук и неоснователността на доводите, свързани с позоваването на чл.47 ал.1 ГПК, към който препраща чл.50 ал.4 ГПК.
Когато страната-търговец е променила адреса си на управление и новият е неизвестен, приложим е редът по чл.50 ал.2 ГПК. В случая, този ред е бил приложим по отношение на адреса на [улица]. Редът по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 ГПК – залепване на уведомление се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, има обозначена канцелария, но липсва достъп до нея или пък никое от лицата по чл.50 ал.3 предл.1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Както бе посочено по-горе, обозначена канцелария (офис) на адреса липсва.
Ответникът-молител е търговец. Има валидно регистриран адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес. Още по-малко, съдебни книжа могат да бъдат изпращани до наета пощенска кутия с оглед обстоятелството, че не може да бъде удостоверено връчването им и момента в който е станало това. Посочването на пощенска кутия в книжата на търговеца може да бъде квалифицирано като посочване на адрес за съобщения по смисъла на чл.13 ал.1 предл.2 ТЗ, но то обслужва само търговската му дейност, а не и връчването/получаването на съдебни книжа.
Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение молбата на С. И. Р., действащ в качеството на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила Решение № 561 от 27.07.2009 год. по гр.д.№ 919/2009 год. на Великотърновски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top