3
3
Определение по т. д. № 249/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 249/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№583
София, 29.09. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 249 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], [община] чрез управителя Р. М. срещу въззивно решение от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 3751/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 27.08.2007 г. по гр. д. № 9323/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 367 ТЗ за сумата 2000 лв., представляваща неизплатена стойност на извършен превоз и по чл. 86 ЗЗД за сумата 2000 лв. – мораторна лихва за забава за времето от 08.11.2002 г. до 03.11.2005 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилно възприета фактическа обстановка, за неправилно формулирани въпроси към експерта пред първата инстанция и за неточни отговори от страна на експертизата, за непредставени доказателства от процесуалния пълномощник на ищеца пред инстанцията по същество и за неуведомяване за процесуалните действия пред първата инстанция.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност, въпреки указанието за представяне на изложение, т. н. допълнителна касационна жалба в отговор на тези указания преповтаря оплакванията в бланкетната касационна жалба и макар и да съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вместо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, съдържа препращане към дефекти на решението, свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, в това число и с позоваване на действия от процесуалния пълномощник на ищцовото дружество, водещи според жалбоподателя и до преклузия на част от процесуалните му права, и съставляват преповтаряне на основанията за неправилност, съдържащи се в касационната жалба.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 3751/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: