3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№820
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 174 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу Решение № 441 от 17.05.2010 год. по гр.д.№ 2470/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение от 09.07.2009 год. по гр.д.№ 36/2009 год. на Монтанския окръжен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е потвърдил. С него е бил уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК от Д. И. К. срещу [фирма] иск за установяване съществуването за вземане за сумата 120000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2008 год. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Безспорно е по делото, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземане, произтичащо от каузални отношения между [фирма] и [фирма] [населено място], чийто съдружник и съуправител е К.. Вземането на казанлъшкото дружество към акционерното е било цедирано на К. в качеството му на физическо лице. Ответникът-касатор [фирма] се е позовал на това, че цесията не му е била съобщена, поради което и не е породила действие по отношение на него. Не твърди, че е погасил задължението си към цедента [фирма].
Съдилищата са приели, че вземането на К. съществува, то е в посочения размер, както и че неуведомяването на длъжника само по себе си не води до недействителност на цесията. То би имало значение само в случай, че длъжникът е изпълнил в полза на предишния си кредитор. Като допълнителен аргумент са се позовали на това, че [фирма] е бил уведомен за цесията, за което са събрани гласни доказателства, както и поради това, че поемател по обезпечителната абстрактна сделка е физическото лице К..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като конкретни правни въпроси, съобразени с изискванията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК не е формулирал.
Общото му твърдение е, че САС се е произнесъл или неправилно се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са били предмет на въззивно обжалване. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на апелативния съд на фактите и обстоятелствата по делото, доказващи уведомяването за цедирането на вземането. Изрично сочи, че при изложените факти и обстоятелства, изводът, че длъжникът е уведомен за цесията е неправилен и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. непроизнасяне по направени от него възражения, което е довело и до нарушение на процесуални норми.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с Решение по т.д.№ 306/2008 год. на І т.о. на ВКС; Решение по гр.д.№ 29/1996 год. на V г.о. на ВКС и ТР № 142-7/1954 год. на ОСГК на ВС на НРБ. Налице е неправилно разбиране от страна на касатора на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Необсъждане на релевантни за спора факти и доказателства от страна на въззивния съд съставлява основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Освен нова, ще следва да се отбележи, че нито един от посочените съдебни актове съставлява задължителна съдебна практика, обуславяща прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК – т.2 на ТР № !/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Позоваването на значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е бланкетно, а и не се свързва с конкретен правен въпрос, като бе посочено по-горе.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 441 от 17.05.2010 год. по гр.д.№ 2470/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.