3
3
Определение по т. д. № 675/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 675/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
С.,16.0.2.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 675 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. кооперация “К. – Кредитконсулт”,[населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. Е. К. срещу въззивно решение № 143 /12.04. 2010 г. по в. гр. д. № 43 /2010 г. на Р. окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 84/30.10.2009 г. по гр. д. № 3667/2009 г. на Районен съд,[населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя на основание чл. 422 ГПК, че дължи на Й. В. Д. от[населено място] сумата 7099,27 лв. по запис на заповед от 10.03.2009 г., ведно със законната лихва от 12.05.2009 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 65,68 лв. и разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е формулирал така: ”за възможността при доказано лично менителнично възражение на длъжника за неосъществяване на каузалната сделка, обезпечена с процесния запис на заповед, да се уважи искът само на основание абстрактния характер на записа на заповед, без да се преценяват възраженията на ответника по иска. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Решение № 221/26.05.2008 г. на ВКС по т. д. № 893/2007 г.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, който е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора. Ищцата е поддържала с исковата молба, че е предоставила сумата, с оглед осъществяване предмета на дейност на кооперацията, като ответникът се е задължил по силата записа на заповед да върне сумата, а ответникът е въвел лично възражение за непредаване на сумата по твърдяното заемно правоотношение. Съобразно тези твърдения и възражения на страните в производството, въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса за връзката между каузалната и абстрактната сделка, каквито изводи се съдържат в обжалвания съдебен акт.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос – за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК/, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК в обжалваната му част, тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитирата практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 143/12.04.2010 г. по в. гр. д. № 43/2010 г. на Р. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: