4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
София, 06.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 225 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма].
С Решение № 4934 от 29.10.2010 год. по гр.д.№ 1571/2008 год. Софийски градски съд е отменил Решението от 07.01.2008 год. по гр.д.№ 10806/2007 год. на Софийски районен съд, 53 с-в и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 7630 лв., ведно с лихви и разноски. Отхвърли е и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същата сума.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на с предявен от [фирма] на 02.05.2007 год. иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 7630 лв. – остатък от задължение по договор за изработка, представляващ възнаграждение за извършени и приети конкретно описани работи на обект магазин, находящ се в МОЛ-София.
Твърдението по исковата молба (първоначално предявена по реда на чл.104 ГПК (отм.) е, че между страните по делото е бил сключен на 15.11.2005 год. договор за изработка на изделия от композитен материал за вътрешно обзавеждане на посочения магазин. Било постигнато съгласие за извършване на допълнителни видове работи общата стойност на които възлизала на 17430 лв. от които били заплатени 9800 лв. Исковата сума е формирана от стойността на труд и материали, изброени в 11 пункта на ИМ.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен изцяло, като в производството пред СРС ответникът-възложител [фирма] не е взел участие. Спорът се е развил в производството пред апелативния съд, като въззивникът [фирма] е противопоставил възражението, че не дължи плащане, поради обстоятелството, че няма извършени извън договорените и неразплатени видове работи. Като е събрал доказателства относно извършените от ищеца по делото работи по договора, както и посочените в ИМ такива и тяхната стойност, съставът на СГС е приел, че няма неразплатени договорени видове работи за които да се дължи възнаграждение. Приел е за недоказан и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД, поради недоказаност на твърденията в обстоятелствената част на ИМ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът „Г. ”ЕООДЕООД подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Позовал се е на решения на ВКС, постановено при действието на ГПК-1952 год; на обжалваемо решение на САС за което няма данни да е влязло в сила; 2 бр. определения по чл.288 ГПК на ВКС с които касационен контрол не е допуснат, както и на ППВС № 1/1979 год.
Посочени са 8 материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1./ Следва ли главното доказване да е винаги пряко?; 2./ При съвпадащи преки и косвени доказателства относно изпълнението на договор (или относно обстоятелства по извършена в чужда полза изработка), относно автора и приелият изработката и при доказване стойността, налице ли е пълно доказване на обстоятелството по сключване и изпълнение на договор или фактически състав на неоснователно обогатяване?; 3./Какъв е обемът на необходимото главно доказване на извършеното от изпълнителя по договор за изработка в хипотезата на: Възложени с писмен договор, но оскъпени в последствие изработки; Не възложена с писмен договор, но извършена и приета допълнителна изработка; 4./ При писмено сключен договор за изработка с общи параметри на дължимото изпълнение и наложително последващо техническо уточнение на последното, последващите действия по изпълнението и приемането им, доказват ли уточнението конкретизирането на дължимото?; 5./ При увеличение стойността поради уточнение на конкретните параметри на изработката в хода на изпълнение на договора и липса на законово изискуема писмена форма на допълнението, доказано ли е увеличението?; 6./В кои хипотези е доказан иск по чл.266 ЗЗД при наличие на писмен договор, липса на анекси, но при доказване на (изброени няколко предпоставки); 7./ Доказано ли е неоснователно обогатяване при ответника при доказани (изброени предпоставки); 8./ По чл.266 ал.1, по чл.55 или по чл.59 ЗЗД следва да се квалифицира претенцията за заплащане на извършена при и по повод на извършена и приета, но недоговорена предварително изработка?
Настоящият съдебен състав счита, че поставените въпроси са риторични и всъщност обективират твърдение за неправилна преценка от страна на въззивния съд на факти и обстоятелства по делото, обусловили крайния му извод – чл.281 т.3 ГПК. Това не са значими правни въпроси по които се е произнесъл СГС (както вече бе посочено, решението се основава единствено на доказаността на твърдяни факти по спора), а твърдения за неправилност на преценката на решаващия съд, под формата на отправени питания към ВКС, каквато не е целта на закона.
Дори да би се приело, че посочените въпроси отговарят на критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Цитираните определения на ВКС не обективират задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, нито пък на такава по т.3 на Тълкувателното решение, и касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
Приложените съдебни актове съдържат произнасянето по казуси, свързани с приемането на работата по договор за изработка, дължимост на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД, като решението на САС е по спор между същите страни, произтичащ от същия договор и е по делото по което насрещният иск не е бил приет за разглеждане. Задължителна практика съставлява само ППВС № 1/1979 год., но както неколкократно бе посочено, поставените въпроси са фактически и никой от тях не обективира противоречие на правен извод/изводи на СГС с Постановлението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4934 от 29.10.2010 год. по гр.д.№ 1571/2008 год. Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.