3
3
Определение по т. д. № 357/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 357/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№721
С., 29.10.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 357 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЕТ ”Индивидуална практика за първична медицинска помощ, лекарски кабинет д-р К. Ш.” – К. Н. Ш., със седалище в с. Д. дял, община Л., В. област чрез процесуалния му пълномощник адв. Ж. Д. срещу въззивно решение № 453 /22. 12.2009 г. по гр. д. №1058 /2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 345/31.07.2009 г. по гр. д. № 1138/2008 г. на Горнооряховски районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на “Медицински център І” Л. ЕООД, гр. Л. сумата 1403,54 лв., представляваща незаплатена наемна цена по три договора за наем от 06.02.2003 г., ведно със законната лихва, договорна неустойка в размер на 3 868,09 лв. и сумата 205,24 лв., незаплатена цена за консумирана вода, както и разноски по делото в размер на 719,08 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на договорна клауза на чл. 17 от договора за наем, предвиждаща прекратяване на договора за наем след изтичането на срока, освен ако не бъде подновен от страните и възможността/невъзможността договорът да продължи своето действие след изтичане на срока мълчаливо, чрез конклудентни действия на страните, който въпрос, според жалбоподателя, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като е определил, макар и твърде общо, кой е материалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Или осъществена е основната, общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е значим за разрешаването на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за тълкуването на договорна клауза, предвиждаща подновяване на договора след изтичането на срока, е пряко свързан със законовия регламент на чл. 236 ЗЗД, тъй като законодателството на страната допуска след изтичането на срока на наемния договор използването на вещта да продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като в този случай се счита, че договорът е продължен за неопределено време.
Отговорът на подобен въпрос е обусловен и от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, свързан с визираните конклудентни действия на всяка една от страните непосредствено след изтичането на срока, като правилността му може да се разглежда само по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Каква биха били тези конклудентни действия и дали е налице “автоматично прекратяване на договора” и отсъствие на подновяване, са все въпроси, които биха могли да намерят отговор при преценка на конкретни факти по всеки един отделен случай.
Не може да бъде споделено становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая не се касае до разпоредби, които да налагат тълкуването им извън установеното в практиката – т. е. изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а с това и да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по прилагането на закона.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доводи и представени доказателства, относими към определяне размера на договорната неустойка и приложението на конкретни материалноправни норми, установяващи дължимост на договорна неустойка и преценка на основания за нейното намаляване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 453/22.12.2009 г. по т. д. № 1058/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: