3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№243
София, 26.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 375 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община [населено място] срещу Решение № 113 от 21.01.2011 год. по т.д.№ 403/2010 год. на Софийския апелативен съд. С това решение, въззивният съд е отменил Решението от 14.04.2010 год. по гр.д.№ 193/2009 год. на Монтанския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от Община-Ч. срещу [фирма] иск с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.29 ЗТР вр.чл.604 ГПК.
Произнасяйки се по предявеният от Общината иск, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на [фирма], че Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство, а именно, че [община] е съдружник, чрез апортна вноска, подробно описана в дружествения договор. Счел е, че обстоятелството е несъществуващо, поради недействителността на решения на Общинския съвет (ОбС), взети извън пределите на компетентността му по чл.7 ал.2 ЗОбС.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС е счел, че те я основателна, поради това, че заявеният петитум е за установяване, че Общината не е съдружник при учредяването на дружеството. Внасянето или невнасянето на учредителна вноска не обуславя съществуването на това обстоятелство (качеството на съдружник), а самата апортна вноска не подлежи на вписване в търговския регистър. Поради това и съдебният контрол на решенията на ОбС-Ч. няма отношение към спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за вписване на несъществуващо обстоятелство – невалидни решения на ОбС за участие в [фирма] чрез апортна вноска, както и по въпроса за „процесуалния ред за отпадане правата на дружеството върху вписана непарична вноска”. Позовава се на противоречие с Определение № 153/2010 год. по ч.т.д.№ 1/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС по въпроса дали апортната вноска подлежи на вписване.
Касаторът е релевирал и недопустимост на въззивния акт поради това, че САС се е произнесъл по въпроса за участието на Общината като съдружник, а искът бил за признаване за установено, че апортната вноска е несъществуващо обстоятелство.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Преди всичко, не е налице основанието за проверка по допустимостта на въззивния акт при хипотезата на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Видно от петитума на исковата молба, Община-Ч. е поискала да бъде установено несъществуване на „вписаното обстоятелство, че [община] е съдружник в [фирма], чрез апортна вноска, подробно описана в дружествения договор, поради невалидността на решенията на ОбС Ч.”. Заявен е и евентуален петитум, съдът „да признае за установено по отношение на ответното дружество, че вписаното обстоятелство, че [община] е съдружник [фирма], чрез апортна вноска, подробно описана в дружествения договор е несъществуващо обстоятелство, поради незаконосъобразността на решенията на ОбС Ч.”.
Разликата в главния и евентуално заявения петитуми е само досежно квалификацията на решенията на Общинския съвет. И в двата случая, твърдението е, че несъществуващото обстоятелство, което е вписано е участието на ищеца в ответното дружество.
Не е налице и противоречие по посочения правен въпрос с произнасянето на ВКС с Определение № 153/2010 год. по ч.т.д.№ 1/2010 год. на ІІ т.о. Вярно е, че с това определение ВКС се е произнесъл по въпроса дали апортната вноска подлежи на вписване. Заявеният с исковата молба петитум, обаче е различен. В действителност, той е формулиран именно като целящ установяване/липсата на членство. И по този иск се е произнесъл съставът на САС. Акцентът върху апортната вноска, съдържащ се в касационната жалба и изложението действително поставя значим правен въпрос, който, обаче не е бил въведен с исковата молба и поради това не е бил предмет на разглеждане и произнасяне от въззивния съд.
Доказателства за направени от ответната страна разноски не са представени и такива не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 113 от 21.01.2011 год. по т.д.№ 403/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.