5
5
Определение по т. д. № 1016/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1016/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№253
София, 30.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1016 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. Ц. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 381/18.07.2011 г. по в. т. д. № 631/2011 г. на Апелативен съд, [населено място], с което е потвърдено първоинстанционно решение № 79/01.04.2011 г. по т. д. № 563/2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу търговско дружество [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на [фирма], [населено място] от 20.10.2010 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решаващият съд е задължен да указва на ищеца да се поправи исковата молба и да изиска да бъдат конкретизирани твърденията по нея.
По съществото на спора се счита, че отсъстват доказателства, свързани с установяване поведението на изключения съдружник, и че е налице разместване на доказателствената тежест.
Посочени са и нарушения на материалния закон, свързани с приложението на чл. 126 ТЗ.
В изложението си, жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че според него по два процесуалноправни въпроса, обособени в раздел І, и по материалноправен въпрос по т. ІІ съдът е приел разрешение, различно от формираната съдебна практика на ВКС и съдилищата, а по т. ІІІ се сочи наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързано с въпроса дали при ”изключването на съдружник, поради виновно поведение и с твърдения за настъпили вреди за дружеството, следва ли да се доказват вредите?”
Посочена е и приложена съдебна практика по въпросите в изложението.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор развива подробни съображения за недопускане на касационно обжалване, за неоснователност на жалбата и за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
В случая, по поставения първи процесуалноправен въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото исковата молба е съдържала конкретни твърдения за незаконосъобразности при вземането на решения от общото събрание по повод изключването на съдружника и в тази връзка съдилищата са съобразили цитираното и от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1/2002 г.на ОСГК и всяко едно от твърдяните нарушения съставлява самостоятелно основание на предявения иск, поради което не е било наложително решаващият съд да оставя исковата молба без движение и да изисква посочване на други пороци, извън тези които страната е счела, че са допуснати от съответния форум и са довели до незаконосъобразност на решението на общото събрание. Подобен подход би довел до нарушение на принципа на диспозитивното начало и съответно би съставлявал процесуално нарушение. Или след като ищецът е твърдял нарушения, свързани с решаване на въпроса за неговото изключване – препятстване на неговия представител за участие в събранието, присъствие на събранието на лица, които не били съдружници, и липса на основания за изключване по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е концентрирал обсъждането на доказателствата и преценявал становищата и възраженията на страните, именно в рамките на изложените твърдения, и не е бил задължен да дава отговор на други въпроси, които биха съставлявали на собствено основание самостоятелни искания за отмяна на решенията на общото събрание, ако биха били въведени.
При положение, че ищецът не е въвел твърдения за нарушение на императивни правни норми по повод свикването на събранието, то и поставеният от жалбоподателя правен въпрос за срока на предупреждението за изключване и за това следвало ли е с предупреждението да му бъде предоставен такъв срок, който да е достатъчен, за да поправи евентуално поведението си, не е от значение за разрешаването на конкретното дело, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол по този въпрос. Поради това не следва да се обсъжда и приложената съдебна практика на ВКС, свързана с него.
За прецизност следва да се отбележи, че от момента на получаване на предупреждението до момента на провеждането на събранието, е налице съобразяване с минималния законов срок, свързан със свикването на събрание, разбира се при отчитане подробното съдържание на предупреждението и основанията за изключване, а въпросите за възможността/невъзможността за поправяне са свързани с преценка на конкретни факти и доказателства и са част от решаващата дейност на въззивния съд, която не би могло да се проверява към настоящия момент /по допускане на касационното обжалване по приложно поле/.
По формулираният въпрос за това дали трябва ясно и конкретно да бъдат посочени нарушенията и съответно основанието по чл. 126 ТЗ за изключване, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, в това число и от тази по чл. 290 ГПК /решение № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г., ТК, І т. о./.
Не налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния правен въпрос, тъй като въпросът за последиците от неправомерно поведение на съдружник, което се квалифицира в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, в това число за характера и размера на вредите за дружеството не е предмет на това исково производство по конститутивния иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Предмет на установяване е поведението на съдружника, което е в разрез с определени законови норми или с дефинирани основания, съдържащи се в дружествения договор.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е и мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитие на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него.
При този изход на производството на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, макар и своевременно подобно искане да е било направено с отговора, тъй като отсъстват доказателства за направени такива пред касационната инстанция.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 381/18.07.2011 г. по в. т. д. № 631/2011 г. на Апелативен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: