3
3
Определение по т. д. № 126/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 126/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№529
София, 06.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 126 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. Г. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1584/16.11.2010 г. по в. гр. д. № 2742/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 2565/27.07.2010 по гр. д. № 2530/2010 г. на Пловдивски районен съд.
С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ТЗ за признаване за установено спрямо [фирма], че ответникът дължи на ищеца присъдените по реда на чл. 417, т. 3 ГПК суми както следва: 15 000 лв., съставляваща договорно възнаграждение по договор за търговски пълномощник, с нотариална заверка на подписите от 12.04.2007 г., за времето от 18.04.2007 до 16.11.2009 г., ведно със законната лихва и заплатено адвокатско възнаграждение, и други разноски в изпълнителното производство, и разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 26 и сл. ТЗ/ и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който общо е формулирал: ”следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор”. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, който е относим към конкретния случай, са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Формулираният от касатора правен въпрос е свързан с предмета на делото, той касае правоотношения по договор, сключен на основание чл. 27 от ТЗ , при това при изрично уредени от страните отношения, свързани с определяне на заплащане на възнаграждение. По отношение на характера на договора за обикновен търговски пълномощник, формирането на възнаграждение, и принципите от които се изхожда при определянето му, ако не става дума за трудово правоотношение, не е налице съдебна практика.
Правните изводи на решаващия състав са резултат от разрешаването на посочения въпрос, макар и донякъде да произтичат от тълкуване на договорните клаузи, въз основа и на извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал.
Налице е основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като релевантните правни норми по чл. 26 и чл. 27 от ТЗ изискват определяне на тяхното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно при преценка на конкретните факти по делото и вида на сключения договор, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Налице е и допълнителният критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1584/16.11.2010 г. по в. гр. д. № 2742/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част и в частта за разноските.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 310 лева в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: