2
Определение по ч.т.д.№ 93/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№140
С., 16.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 93 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Н. Д. срещу Определение № 3056 от 12.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 1639/2010 год. на Варненския окръжен съд с което е потвърдено прекратителното определение от 29.06.2010 год. по гр.д.№ 8922/2010 год. на Варненския районен съд.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от Д. Д. срещу „Е.ОН Б. М.”АД иск с правно основание чл.124 ал.4 ЗЗД за установяване, че „липсва неизмерване или неправилно/неточно измерване на консумирана от ищеца ел.енергия”. Продължил е разглеждането на спора по обективно съединеният иск на Д. срещу „Е.ОН Б. П.”АД за недължимост на сумата 2015.42 лв., представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена електроенергия, дължима по ф-ра от 07.04.2010 год.
За да приеме за недопустим иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК срещу „Е.ОН Б. М.”АД, въззивният съд се е позовал на това, че Д. е предявил срещу другия ответник отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2015.42 лв., като произтичаща от неправилното отчитане. Поради това, лисва правен интерес от провеждане на иск с посочен по-горе петитум срещу съответника, поради установяването на същите факти в рамките на иска за недължимост на сумата по фактурата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.2 вр.чл.274 ал.3 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на процесуалния въпрос: „наличието на правен интерес у ищеца за предявяването на иск за установяване на задължението за ползвана електроенергия през посочения период”.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Преди всичко, поставеният въпрос не е обуславящ по отношение на произнасянето на ВнОС по иска на Д. срещу „Е.ОН Б. М.”. Въпросът по скоро е свързан с обективно съединения иск срещу „Е.ОН Б. П.” по който производството не е прекратено и въззивния съд не се е произнасял по него. Към този въпрос има отношение само приложеното Определение № 311/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., но то не е в противоречие със становището на ВнОС. С това определение ВКС се е произнесъл по допустимостта на иск за установяване недължимост на вземане по фактура за потребена ел.енергия. Както неколкократно бе посочено, искът, производството по който е прекратено е с друг предмет, за който действително липсва правен интерес. Останалите приложени съдебни актове нито съставляват задължителна практика на ВКС, нито има отношение към посочения въпрос.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 3056 от 12.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 1639/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.