5
5
Определение по т. д. № 425/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 425/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 425 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. С. срещу въззивно решение №30/22.01.2010 г. по в. гр. д. № 687/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1150 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 1089/2008 г. на П. районен съд, с което е обявено за недействително извършено вписване в полза на Агенция за следприватизационен контрол гр. С. на законна ипотека върху недвижим имот, собственост на “А. – 2” АД, гр. Плевен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е формулиран по следния начин: ”Следва ли, при наличие на предпоставките на чл. 209 ГПК /отм./, решаващият съд да обезсили постановеното по непредявен иск решение и да върне делото за ново разглеждане?”. Касаторът счита така поставеният въпрос за решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. В изложението е отразен и материалноправният въпрос: ”Следва ли актът /Протоколно решение/ на И. съвет на А., с който се приема решение за предприемане на действия за вписване на законна ипотека да съдържа реквизитите на чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 16, ал. 1 от ПВп, предвид факта, че подадената до службата по вписванията молба за вписване отговаряла напълно на горепосочените разпоредби?”, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “А. – 2”АД в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Формираният процесуалноправен въпрос съдържа в себе си и отговор, даден пряко в правната норма на чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./, където са изложени различни хипотези, при които би се стигнало до недопустимо решение, и се указва в това число и какъв е процесуалния ред за отстраняването на допусното нарушение на диспозитивното началото /чл. 209, ал. 1, изречение трето ГПК /отм./. Представените по делото решения са свързани с приложение на чл. 209 ГПК /отм./, но са относими към друга фактическа обстановка, при която съдът се е произнесъл по искане, което отсъства в исковата молба, а съобразно обстоятелствената част на Решение № 577/21.06.2000 г. на ВКС, касационният съд е констатирал, че първоинстанционният съд не е преценил, че действително исковата молба е съдържала недостатъци, с оглед формулиране на претенцията, но предвид последващото поведение на страните и събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е определил предмета на делото, който е бил достатъчно индивидуализиран по размер и период /наемни правоотношения/. Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, съдържащи се в изложението по делото, което по своето съдържание е повторение на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. Р. на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на касатора не са формулирани въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението, поради материалната му незаконосъобразност – чл. 291, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по същество на правния спор обаче, трябва да се преодолеят пречките за недопускане на касационно обжалване.
В посочената връзка, формулираният от жалбоподателя въпрос: ”Следва ли актът /Протоколно решение/ на И. съвет на А., с който се приема решение за предприемане на действия за вписване на законна ипотека да съдържа реквизитите на чл.167, ал. 2 ЗЗД и чл. 16, ал.1 от ПВп, предвид факта, че подадената до службата по вписванията молба за вписване отговаряла напълно на горепосочените разпоредби?”, е свързан с преценка на конкретните факти по делото, разбира се, отчитайки законовия регламент на чл. 168, ал. 2 ЗЗД, въвеждащ изискване за депозиране на молба от страна на кредитора, съдържаща всички данни по чл. 167, ал. 2 ЗЗД. Едно от основанията за уважаване на предявения иск е свързано с констатирания порок на вписване на законна ипотека – липсата на надлежна молба от кредитора, съдържаща описание на имота, върху който се иска вписване на ипотеката, което, според решаващата инстанция, съставлява изначална пречка за изследване на въпроса за тъждеството на имота и само по себе си е основание за прогласяване на нищожност на вписването на ипотеката.
Не подлежи на съмнение факта, че за да се предприемат действия по вписване на ипотеката, А. за следприватизационен контрол, като юридическо лице е формирала воля чрез решението на съответния си орган – Изпълнителен съвет, но наличието на подобно решение не изключва законовото изискване по отношение процедурата по чл. 168, ал. 2 ЗЗД, в това число и за реквизити на молбата за вписване. За да бъде вписана законна ипотека на основание чл. 168, ал. 1 ЗЗД, във вр. с § 8 от ПР на ЗИДЗПСК е необходимо молбата на А. да съдържа реквизитите, визирани в чл. 168, ал. 2, във вр. с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и Правилника за вписванията. Посочените реквизити са необходими с оглед характера и целта на вписването. Или не е достатъчно представянето на решение на съответния орган, дори и същото да съдържа формално всички реквизити на евентуалната молба, което в случая е било сторено, предвид законовите изисквания на чл. 168 ЗЗД, относимо към реквизитите на молбата, а не към приложенията към нея. Или въззивният съд, въз основа на анализ на доказателствата е приел, че надлежна молба по смисъла на чл. 168, ал. 2 ЗЗД от кредитора – Агенция за следприватизационен контрол с изрично искане за вписване на ипотека, адресирана до съответната служба по вписванията не е налице, и от тук е посочил, че това е едно от основанията по чл. 170 ЗЗД за нищожност – поради липса на елементи от съдържанието на ипотечния договор или молбата за учредяване на законна ипотека.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е формулирал значимия материалноправен въпрос във връзка с разглежданата норма, като въобще не са развити доводи свързани с основанието по т. 3 на обсъждания текст. Нормата на чл. 168 ЗЗД е ясна, тълкуването й не поражда проблеми в практиката, а изводите на въззивната инстанция съответства на нейния смисъл и съдържание. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под Р., която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 30/22.01.2010 г. по в. гр. д. № 687/2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: