4
4
Определение по т. д. № 345/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 345/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№652
София, 09.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 345 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. В. Б. в качеството му на процесуален пълномощник на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], действащи като гражданско дружество „Е. Хит консорциум”, [населено място] срещу въззивно решение № 14 / 06.02.2012 година по в. гр. д. № 599/2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 422/04.10.2011 г. по гр. д. № 229/2011г. на Видински районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от двете дружества срещу [община] иск за заплащане на сумата 20 948 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължения по договор за обществена поръчка от 01.11.2006 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и предявеният иск уважен в посочения му размер.
Жалбоподателят е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че основният правен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция по делото, е този за тълкуването на договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД, и този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата , маркирайки основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитирани и приложени са решения на апелативен съд, на ВКС и решения по арбитражни дела на АС при Б..
Ответникът по касационната жалба, [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Решаващият съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на изправна страна по договора , както и че е изпълнявал задълженията си, визирани в раздел ІІ, т. 2 от договора, свързани с изготвяне на необходимите документи за извършените дейности и за приемането им от страна на възложителя, след което да е възникнало задължение на последния да заплати извършената работа.
Съдът се е мотивирал и с извършена проверка и депозирано и прието заключение на вещо лица, което е посочило, че ответникът е заплащал извършената работа и след като не е установена забава за възложителя, не би могло да се иска присъждане на обезщетение за забавено изпълнение.
Според жалбоподателя, значимият за спора въпрос е свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи, но нито е обосновал за кои текстове счита, че не е приложен правилно материалният закон, нито във въззивното решение се съдържат изводи в посока, тълкуване на определена договорна клауза.
Но дори и да се приеме, че поставеният общ правен въпрос би бил относим, то по отношение на него не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Приложените три решения по арбитражни дела на АС при Б. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и в този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 1 по т. д. 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Решение № 555/05.06.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. на Софийски апелативен съд е подлежало на обжалване пред ВКС и не са представени доказателства за това, че същото е влязло в сила, за да формира съдебна практика. По отношение на приложеното решение № 1243/07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/1986 г. на V г. о. на ВКС не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид неотносимост на фактите и оттук на правните изводи на касационния съд към тези по настоящия правен казус.
Тълкуването на договора изисква да се разкрие волята на страните към момента на сключване на договора и може да се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, които са извън него – документи, свидетелски показания, признания и пр. В тази връзка, доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 14 / 06.02.2012 година по в. гр. д. № 599/2011 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: