О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
гр.София, 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2531/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. Г. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 9 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2013 г., с което, след като е отменено решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 1351/ 2011 г., касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], 15 338,75 евро обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 06.12.2011 г. и разноските по делото.
Като основание за допускане на обжалването касаторът релевира материалноправните въпроси съставлява ли противоправно поведение действието на миноритарен акционер в акционерно дружество по включване в дневен ред на общо събрание по чл.223а ТЗ на въпрос, свързан с възможността дружеството да изпадне в несъстоятелност; в тази хипотеза съставлява ли противоправно поведение непредставянето на материали по чл.223а ал.4 ТЗ от акционера; търпи ли вреда в размер наемната цена наемодател, който се съгласява да прекрати наемния договор преди изтичане на срока му и размерът на вредата според целия срок на договора ли се определя; може ли да стои в причинна връзка с прекратяване на срочен наемен договор включването от страна на миноритарен акционер на въпрос в дневния ред на общото събрание на дружеството за обявяването му в несъстоятелност. Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, [фирма], оспорва жалбата. Поддържа, че формулираните от насрещната страна въпроси са по съществото на спора, а не по допускане на обжалването. Счита, че по тях има установена практика (респективно – нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото), както и че установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение.
Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че касаторът (ответник в основното производство) е миноритарен акционер в ищцовото дружество, притежава повече от 5 % от акциите в капитала му и за свиканото от съвета на директорите общо събрание на акционерите за 15.02.2011 г. поискал включване на допълнителни въпроси в дневния ред. Един от тези въпроси бил за обявяване на дружеството в несъстоятелност с проект за решение, че общото събрание приема направените предложения. Поведението на ответника е противоправно, защото той е използвал правото си по чл.223а ТЗ недобросъвестно – тъй като общото събрание няма правомощия да вземе такова решение, тъй като не е представил материали – приложение към предложението си и тъй като е предприел действието с цел да злепостави дружеството пред съконтрахентите му. Като последица от това му поведение у лице, с което ищецът бил сключен срочен наемен договор, възникнали съмнения в способността на ищеца да изпълни задълженията си на наемодател и този договор бил прекратен по взаимно съгласие. Неполучената по договора наемна цена за бъдещ период (до края на срока му) съдът приел, че съставлява имуществена вреда за ищцовото дружество, която стои в причинна връзка с противоправното поведение на ответника и следва да бъде обезщетена от него.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси обуславят обжалваното решение. Неоснователно ищецът възразява, че въпросите са „по същество” на спора – поставените въпроси са правни, а ако не са свързани със съществото на спора, те не биха обуславяли обжалваното решение. Въпросите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като нито едно от цитираните от касатора съдебни решения не е постановено по идентичен въпрос с тези, които се сочат като основание за допускане на обжалването. Основателен е обаче доводът, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма установена практика, а законът не съдържа изричен отговор.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 9/ 14.01.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 600 лв (шестстотин лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: