ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1162
София, 17. октомври 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2721 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 88/13.02.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1552/2012, с което е потвърдено решение № 1536/18.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1175/2012, с което са уважени частично предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Р. Б., представлявана от прокурора М. П., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за служебното задължение на съда да допусне съдебномедицинска експертиза за доказване на причинната връзка между осъществена процесуална принуда и претендираните телесни и психични увреждания на пострадалия от неоснователно обвинение, за задължението му да обсъди данните за заинтересованост на свидетелите и съобрази научните, логическите и опитни правила при преценка на събраните доказателства и по материално правния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата П. М. М., представляван от адв.адв. А Ц. и Н. Ц. от ПАК я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси нямат претендираното значене, тъй като посочената т. 11 ТР № 3/22.04.2005 ВКС, ОСГК по гр.д. № 3/2004 се отнася за определение на обезщетението при частично оправдаване, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди данните за заинтересованост на свидетелите и съобрази научните, логическите и опитни правила при преценка на събраните доказателства, както и че размерът на обезщетението е определен според критериите за справедливост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 2001 г. срещу ищеца е водено разследване, на 28.10.2004 г. той е уличен, а на 25.01.2005 г. му е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, което той не е извършил, както се установява от влязлата на 27.04.2007 г. в сила оправдателна присъда. По време на продължилото над разумния срок наказателно преследване ищецът е бил притеснен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име е авторитета му като начинаещ адвокат. Той се е чувствал също без перспективи и обезнадежден с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, в случай на осъждане, да загуби адвокатските си права, като за обезщетение на тези вреди е определено обезщетение в размер на 22.000 лева според законовия критерий за справедливост.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че обуславящите решението по делото процесуалноправни въпроси нямат претендираното значение. Повдигнатият материално правен въпрос обаче се разрешава противоречива от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 88/13.02.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1552/2012 в обжалваната част.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.