ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
София, 09. март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1157 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Шуменския окръжен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 219/2011, с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд от 10.02.2011 г. по гр.д. № 2837/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от юрк. Р. Н., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съотношението между основанието на наложеното дисциплинарно наказание и правната квалификация на извършеното нарушение, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. В. Б., представляван от адв. Е. Н. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като никакво нарушение на трудовата дисциплина не е доказано.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “консултант – продажби” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 534/21.05.2010, поради констатирането на липси на стоково-материални ценности в значителен обем и на значителна стойност в периода от 24.08.2009 до 17.05.2010 г. Нарушението е квалифицирано от работодателя като злоупотреба с доверието му, но по делото не са представени доказателства ищецът да е действал умишлено нито да е извлякъл за себе си или за другиго имотна облага.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 219/2011.
Указва на касатора [фирма], П. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.