3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№357
София,09.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 854 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № V-64 от 12.05.2011 год. по гр.д.№ 470/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение № 1645 от 28.12.2010 год. по гр.д.№ 4422/2010 год. на Бургаския районен съд и е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за съществуване на задължение в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Конкретен правен въпрос не е формулиран. Общата теза, която се подържа в изложението е, че задължителната и константната практика сочат, че когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение. Приложени са, Решение № 203 по гр.д.№ 447/2009 год. на Великотърновския окръжен съд за което няма данни да е влязло в сила след частичното му обезсилване от ВТАС; ТР № 1/2005 год. на ВКС-ТК; Решение № 78 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 29/2009 год. на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГП; Решение № 1088 от 07.07.2003 год. по гр.д.№ 132/2003 год. на V г.о. на ВКС; Решение № 327/23.06.2008 год. по гр.д.№ 345/2008 год. на П., което е обжалваемо и няма данни да е влязло в сила; Решение от 23.03.2009 год. по т.д.№ 791/2008 год. на СГС и Решение № 444 от 12.11.2008 год. по т.д. № 369/2008 год. на П..
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 15000 лв. за което [фирма] е издал запис на заповед. Във възражението по чл.414 ГПК, а и в рамките на исковото производство, [фирма] е подържал тезата, че записът на заповед като материализиращ абстрактна сделка е нищожен, поради наличието на кауза – издаден е като обезпечение на изпълнението на договор за продажба на строителни материали по който той има качеството на купувач. Обстоятелството, че абстрактната сделка има характер на обезпечителна по отношение на изпълнението на договор за продажба не се оспорва от продавача [фирма] (сега [фирма]). Твърдението му пред въззивната инстанция е било, че купувачът е неизправен, поради неплащането на цената по издадените 13 бр. фактури, като е поискал събирането на доказателства за изпълнението на договора.
За да отмени първоинстанционното решение с което искът е бил отхвърлен, съставът на БОС е приел, че наличието на каузално правоотношение е безспорно, менителничният ефект – редовен от външна страна и, че [фирма], сочейки наличието на каузална стелка, не се е позовал на това, че е изправна страна по нея, т.е. на недължимост на вземането на [фирма].
Становището на настоящия съдебен състав, че е не налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Преди всичко, правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Съдържанието на изложението е свързано със съотношението между каузалната и абстрактната сделки в случаите, когато втората има характер на обезпечителна.
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, по този въпрос, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
За пълнота на изложението ще следва да се отбележи, че обуславящ правен въпрос би бил за това, кои обстоятелства и доказателства могат да бъдат квалифицирани като „нови” по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК и на кои твърдени обстоятелства в първоинстанционното производство може да се позове въззивния съд, ако за тях доказателства липсват. Такъв въпрос, обаче не е представен и ВКС не може да го въведе служебно в производството по чл.288 ГПК.
С представянето на отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и в представеното е адв.пълномощно, данни за заплатен хонорар липсват.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № V-64 от 12.05.2011 год. по гр.д.№ 470/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.