О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 273/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Т. Ш. и К. Т. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-98 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 1596/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 9563/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове, квалифицирани по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор, сключен с нотариален акт № **/ **.**.200* г., т.*, н.д.№ **/ 200* г. на нотариус рег.№ ***, с който Д. и К. Ш. си учредяват взаимно и учредяват на [фирма] правото на строеж на жилищна сграда по одобрен архитектурен проект срещу задължение за изграждане на сградата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси представлява ли частичното неизпълнение на задължението за строителство на сграда основание за разваляне на договора от кредитора и какво трябва да е процентното съотношение на неизпълнените работи спрямо общия обем на дължимите работи, за да се счете неизпълнението за значително. Позовава се на решение № 1074/ 28.10.2008 г. по гр.д.№ 4593/ 2007 г., ІІ г.о. на ВКС и моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно жалване на решението – за основателно.
Въззивното решение е постановено, след като съдът е приел, че длъжникът по договора с ищците е изпълнил частично задължението си да построи жилищната сграда, като е извършил близо 70 % от предвидените строителни работи. Според съда неизпълнение от 30 % е несъществено за интереса на кредитора, поради което развалянето не следва да се допуска. С тези мотиви исковете са отхвърлени.
Следователно поставените правни въпроси обуславят обжалваното решение. Не се оправдават твърденията на касаторите, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице тогава, когато повдигнатият и обуславящ решението правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика, а решението по отменения ГПК на отделен състав на ВКС не формира такава практика. Налице е обаче основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като в цитираното решение на ВКС е прието, че частичното неизпълнение на договор за строителство е основание за разваляне на договора и че неизпълнение на предвидените работи от 21,66 % е съществено с оглед интереса на кредитора. Това разрешение е противоположно на даденото в обжалваното решение, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, като на касаторите бъде дадена възможност да внесат дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-98 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 1596/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в седмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 65 лв (шестдесет и пет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: