О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
гр.София, 11.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5905/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 352 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 758/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 252/ 2013 г. и като краен резултат са уважени предявените от М. Д. С. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 59/ 14.12.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт съдебни вземания” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 632,50 лв.
Жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за възможността ответникът да сочи писмени доказателства или да прави възражение за прихващане след изтичане на срока за отговор на исковата молба и прилага ли се разпоредбата на чл.371 ГПК в производството по дела по трудови спорове. Счита, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а вторият въпрос според касатора има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна М. Д. С. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че касаторът не е обосновал надлежно твърденията си за наличие предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. След като е отказал (по съображения за настъпила преклузия по чл.266 ГПК) събирането на нови доказателства пред себе си, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал реалното съкращаване на щата. С оглед на това е счел уволнителното волеизявление за незаконно и го е отменил, с последващо уважаване на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора процесуалноправен въпрос във връзка с възражението за прихващане не обуславя решението. Инстанцията по същество не е мотивирала отказът си да се произнесе по това възражение с разпоредбата на чл.371 ГПК, така че въпросът дали правила за разглеждане на спорове по търговски дела са приложими в бързото производство по глава ХХV ГПК, няма значение за крайния резултат от спора.
Обуславя въззивното решение процесуалноправният въпрос за възможността от посочване и представяне на нови доказателства и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, включително във въззивното производство. Освен това основателни са доводите на касатора, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 352 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 758/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 132,65 лв (сто тридесет и два лева, шестдесет и пет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: