ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
София, 14. април 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 219 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4890/30.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 11013/2013, с което е отменено решение № III-88-57/12.04.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 26332/2012, като е отхвърлен предявеният иск за установяване на вписани неверни данни в акт за раждане относно произхода от бащата.
Недоволна от решението е касаторката Ю. В. С., представлявана от адв. К. Т. от АК – В. Т. и адв. Т. З. от АК – София, която го обжалва в срок, като счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от Семейния кодекс на Република У. установява правило, че при раждане на дете от майка, която не е в брак, името и презимето на детето се посочва от майката, а фамилията е фамилното име на майката, (излагат се твърдения, че в случая данните на бащата са посочени от майката на основание приложимия закон и нямат отношение към биологичния баща на детето). В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпроси за доказателствената сила на издадения в чужбина акт за раждане и на издадения въз основа на него в България акт за раждане относно произхода от бащата, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на противоречива практика на съдилищата и прилага влезли в сила: Решение № 5427/20.12.2012 на Районен съд – Варна по гр. д. № 11527/2012; Решение № 3201/02.07.2013 на Районен съд – Варна по гр. д. № 4544/2013; Решение № 3331/07.07.2013 на Районен съд – Варна по гр. д. № 200/2013; Решение № 1002/28.02.2014 на Районен съд – Варна по гр. д. № 17340/2013; Решение № 41/06.01.2014 на Районен съд – Варна по гр. д. № 12400/2013.
Заинтересованите страни Столична община – район Л. и П. на Република България и не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Ю. В. С. се легитимира като майка на малолетното дете К. И. С. – български гражданин, родено на 18.02.2011 г. в [населено място], Република У., за което от отдел на Държавната агенция по вписванията в Болградското районно Министерство на правосъдието, О. област е съставен акт за раждане № 44/03.03.2011, в който като баща на детето е вписан И. Г. С.. Съставеният в У. акт за раждане е представен на длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния адрес на майката – Столична община – район „Л.“, заедно с легализиран и заверен превод на български език, въз основа на който е издаден акт за раждане № 0309/14.04.2011, при съставянето на който не са вписани неверни данни по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗГР относно произхода на детето от бащата, тъй като в съответствие със задължението по чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР, длъжностното лице по гражданското състояние е вписало в него без изменение данните от получения препис от акт за раждане, съставен в У. (името на детето, дата и място на раждане, пол и установения произход). Съдът е приел, че ищцата е разполагала с възможността по чл. 69 ЗГР да поиска при спазване на българските или местните закони да се състави акт за раждане от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където е настъпило събитието, подлежащо на регистрация. След допуснато уточнение на исковата молба във въззивната инстанция, е прието, че не се оспорва произхода от бащата, а съгласно българското законодателство, се иска допускане на промяна в акта за раждане, поради невярно вписани обстоятелства, като в графа „баща“ следва да се запише „неизвестен“ и съответно графа „ЕГН“ – да се остави празна.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4890/30.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 11013/2013.
Указва на касаторката Ю. В. С. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.