3
определение по гр.д.№ 722 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
гр.София, 08.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 722 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу решение от 26.01.2009 г. на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав, постановено по гр.д.№ 3745 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 06.07.2005 г. по гр.д.№ 8985 от 2004 г. на Софийския районен съд, 31 състав за отхвърляне на предявения от Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу К. В. Д. и В. К. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: празно място с площ от 1250 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1384, к.л.А-10-4-А по неободрения план на гр.София- В. от 1990 г., за който по регулационния план на с.Волуяк, одобрен с протокол № 24 от 30.03.2001 г. и решение № 39 на С. е отреден УПИ XXIV-1384 в кв.52.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по следния въпрос: допустимо ли е в производство по предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за земеделска земя, възстановена на ищците с решение на П. комисия, ищците да доказват наличието на материалноправни предпоставки за издаване на този административен акт /по-конкретно да доказват правото на собственост на своя наследодател върху имота/ с гласни доказателства и с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Ответниците по жалбата К. В. Д. и В. К. Д. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
По делото е подадена и частна жалба срещу определение от 23.09.2009 г. на Софийския градски съд по същото дело, с което се изменя решението в частта за разноските.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е осъществил инцидентен съдебен конкрол върху материалната законосъобразност на решението на П.та комисия за възстановяване на правото на собственост на процесния имот на ищците и е приел, че ищците не са доказали, че наследодателят им е бил собственик на претендирания имот. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението на закона с ДВ бр.13 от 2007 г., в настоящото производство ищците не могат да доказват правото си на собственост с гласни доказателства, нито с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради това не е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и представената декларация на В. С. М. за притежавани непокрити земеделски земи от 1949 г.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение, посоченият от касаторите правен въпрос /допустимо ли е в производство по предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за земеделска земя, възстановена на ищците с решение на П. комисия, ищците да доказват наличието на материалноправни предпоставки за издаване на този административен акт /по-конкретно да доказват правото на собственост на своя наследодател върху имота/ с гласни доказателства и с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ/ е от значение за решаването на делото.
По този въпрос не е налице противоречие на обжалваното решение с посочената от касаторите т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2 от 1996 г. на ОСГК на ВС, тъй като това тълкувателно решение касае допустимите доказателствени средства в развиващото се пред районен съд административно производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ /по обжалване на решения на поземлените комисии/, но не и допустимите доказателствени средства в производства като настоящото по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Налице е обаче противоречие с решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр.д.№ 3343 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., в което е прието, че по предявен иск за собственост, по който ищците се легитимират като собственици с решение на П. комисия, записването на процесния земеделски имот в емлячен регистър на името на наследодателя на ищците /респективно съществуването на други доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ/ е достатъчно, за да се приеме, че са били налице материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху този имот. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу решение от 26.01.2009 г. на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав, постановено по гр.д.№ 3745 от 2007 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело пред ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.