5
определение по гр.д.№ 6690 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 12.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6690 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Атанасова Болчинова и на Д. Т. Т. срещу решение № 1230 от 03.07.2013 г. по в.гр.д.№ 893 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което по същество е потвърдено решение № 4441 от 30.11.2012 г. по гр.д.№ 23526 от 2011 г. на Пловдивския районен съд.
М. Атанасова Болчинова обжалва решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба при равни квоти между М. Атанасова Болчинова и Д. Т. Т. на лек автомобил, марка „ВАЗ 2121”, модел „НИВА-221”, тип „Хетчбек” с рег. [рег.номер на МПС] , цвят бордо, рама № ХТА212100N0935801, номер на двигателя 21212336664 и в частта, с която е отхвърлен иск за делба на посочени от М. Болчинова движими вещи. В касационната си жалба М. Болчинова твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд в частта за допускане на делбата на лекия автомобил е неправилно, а в частта за отхвърляне на иска за делба на движими вещи е нищожно като напълно неразбираемо и без мотиви- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението на Пловдивския окръжен съд противоречи на посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 212 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 13.01.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19/ по въпросите: 1. Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ, 2. Следва ли решението на въззивния съд да бъде мотивирано дори и когато с него се потвърждава решението на първоинстанционния съд и 3. Нищожно ли е решение за отхвърляне на иск за делба на движими вещи, в което не се съдържат мотиви и което е неразбираемо относно това за кои вещи се приема, че не са съсобствени поради това, че са собственост на трето лице и за кои се приема, че не са съсобствени поради това, че са придобити преди сключването на брака между съделителите. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по първия от поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Д. Т. Т. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на посочени от ответницата 4 движими вещи /Д. П. 412 „Елит” РV-372Х с фабричен номер [ЕГН], цветен телевизор „N. модел 2142tx”, пасатор „ELITE” EM 2307 и бежов матрак „М.” с размери 82 на 190 см./. Твърди, че решението в тази част е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 212 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 13.01.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19. Освен това твърди, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, които могат да се извлекат от съдържанието на неговата жалба, са: 1. Може ли да се допусне делба на движима вещ, за която не е установено дали съществува и в чие държание се намира към момента на постановяване на съдебното решение и 2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че лекият автомобил- предмет на делбата е придобит по време на брака на съделителите и като такъв след прекратяването на брака им е останал съсобствен. Приел е за неоснователно възражението на ответницата, че автомобилът не следва да се допуска до делба с оглед на това, че се намира в трето лице, тъй като до делба следва да се допускат всички съсобствени вещи, а за автомобила било доказано, че е съсобствен- същият бил закупен по време на брака на страните и към настоящия момент нямало промяна в собствеността му /не бил прехвърлен на трето лице по съответния ред, с писмен договор с нотариална заверка на подписите, както изисква закона/. По отношение на движимите вещи, за които искът за делба е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства /фактури, касови бонове и гаранционни карти/ се установявало, че тези вещи не са съсобствени на бившите съпрузи- една част от тях били придобити преди брака, а друга- били собственост на майката на съделителя Д. Т.. По отношение на делбата на 4-те други вещи, които са били допуснати до делба от първоинстанционния съд, въззивният съд не е изложил никакви мотиви.
1. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение липсва противоречие между това решение и посоченото от касаторите решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 212 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. Това решение на ВКС е постановено по искове с правно основание чл.55 и чл.86 от ГПК и в него няма произнасяне по никой от посочените от касаторите правни въпроси. Поради това няма как да е налице противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд.
2. Посоченото решение от 13.01.2009 г. на Кюстендилския окръжен не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като липсват доказателства да е влязло в сила. Поради това то не представлява практика на съдилищата в страната и съответно не обективира противоречиво разрешен от съд в страната правен въпрос.
3. Налице е обаче противоречие между обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, според която дори когато възприема мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е длъжен да обоснове собствените си правни изводи. На първо място следва да се отбележи, че макар това тълкувателно решение да е постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, а настоящото дело да се разглежда по правилата на новия ГПК, в сила от 2008 г., в който има друга правна уредба /съгласно чл.272 от ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд/, в случаите, в които въззивният съд не препраща към мотивите на първоинстанционния съд, т.19 от това тълкувателно решение продължава да действа. В настоящият случай има противоречие между приетото в т.19 от горепосоченото тълкувателно решение и обжалваното решение, тъй като в решението на въззивния съд липсват мотиви относно наведените от М. Болчинова във въззивнита й жалба основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд за движимите вещи, за които искът за делба е отхвърлен /по конкретно затова коя от движимите вещи кога е придобита, коя вещ е индивидуална собственост на ищеца по делото и коя на неговата майка/. Освен това въобще липсват мотиви по съдържащите се във въззивната жалба на Д. Т. доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за допускане до делба на 4-те движими вещи, извън МПС.
Поради гореизложеното на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да се допусне до касационното обжалване решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на следните 4 движими вещи /Д. П. 412 „Елит” РV-372Х с фабричен номер [ЕГН], цветен телевизор „N. модел 2142tx”, пасатор „ELITE” EM 2307 и бежов матрак „М.” с размери 82 на 190 см./ и в частта му за отхвърляне на иска за делба на останалите посочени и включени в делбата по искане на М. Болчинова движими вещи.
Решението в останалата му част /с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на лекия автомобил/ следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ. По този въпрос има неяснота и липсва задължителна съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1230 от 03.07.2013 г. по в.гр.д.№ 893 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на Д. Т. Т. и М. Атанасова Т. всеки един от тях да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните им жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.