Решение №376 от 26.6.2017 по гр. дело №1450/1450 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
определение по гр.д.№ 380 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

София, 26.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 380 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Х. срещу решение № 928 от 24.06.2016 г. по в.гр.д.№ 2120 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VII гр.състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 1173 от 13.09.2016 г., с което е обезсилено решение № 1274 от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 2116 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. гр.състав и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в грубо нарушение на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касаторката задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 332 от 15.11.2011 г. по гр.д.№ 698 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д.№ 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 224 от 24.07.2001 г. по гр.д.№ 587 от 2000 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр.д.№ 1317 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от ВКС както следва:
1. При предявен иск за собственост върху земеделска земя, възстановена на бивш собственик по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК, какъв е обема на правата на ответника по иска от гледна точка на възраженията му, насочени към оспорване на акта по възстановяването на собствеността ?
2. При предявен иск за собственост върху земеделска земя, основан на реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК, следва ли в исковата молба да са посочени правното основание за придобиване на собствеността от бившия собственик и фактите, свързани с периода и начина на обобществяването на земята в ТКЗС ?
3. Кой и с какви доказателствени средства следва да установи правото на собственост върху земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ и достатъчно ли е в този случай за доказване на материалноправната легитимация на ищеца представянето на решението на ПК за възстановяване на собствеността ?
Според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС и по следния въпрос:
4. След като в дадения му от съда срок ищецът е подал молба, с която е счел, че е отстранил нередовностите на исковата молба, следва ли съдът, ако счете че с тази молба нередовностите не са отстранени, да даде на ищеца нов срок за изпълнение или може веднага да прекрати делото поради неизпълнение на указанията?
В писмен отговор от 28.09.2016 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и на търговското дружество да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че в дадения й от съда срок ищцата не е отстранила констатираните от въззивния съд в определението му от 23.11.2015 г. нередовности на исковата молба: не е посочила от какво произтича правото на собственост на наследодателката й С. И. Д., в чиято полза е постановено решението на ПК- [община] от 16.03.1995 г. за възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя, нито е посочила периода и начина на обобществяване на процесния имот. В уточнителната молба от 07.12.2015 г. ищцата не била посочила горните обстоятелства, като е счела същите за неотносими към спора, а същевременно е навела ново основание за придобиване на собствеността- давностно владение на имота в периода след възстановяването на собствеността с решението на ПК от 1995 г. до около 2010 г.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението /противоречие с посочената от касаторката задължителна съдебна практика- Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл.290 ГПК/ по следния посочен от касаторката и доуточнен от ВКС правен въпрос: При предявен иск за собственост върху земеделска земя, основан на реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на поземлена комисия /общинска служба по земеделие/, следва ли ищецът да посочи и да доказва правното основание за придобиване на собствеността от бившия собственик, когато ответникът по иска не заявява права върху земеделския имот към момента на неговото обобществяване ?
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд следва да се допусне.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 928 от 24.06.2016 г. по в.гр.д.№ 2120 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение VII гр.състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 1173 от 13.09.2016 г.

ДАВА едноседмичен срок на Ц. С. Х. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top