Определение №637 от 23.6.2011 по ч.пр. дело №621/621 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 637
София ,23.06.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 193 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Б. С. чрез пълномощника си адв. Д.В. е обжалвава въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 20.10.2010г. по гр.д.№ 172/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок и е с обжалваем интерес над 1000лв./данъчната оценка на имота е 4559лв. видно от удостоверение на л.8 от първоинстанционтото производство./. Жалбата отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и има приложение по чл.284ал.3 т.1 ГПК поради което е процесуално допустима.
Ответникът О. Р. Д. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК, защото въпросите, поставени в изложението за допускане на касационното обжалване са разрешени в предходното отменително решение на ВКС.
С обжалваното решение Окръжен съд Монтана, на когото делото е изпратено по подсъдност от Софийския апелативен съд по реда на чл.14 ал.2 ГПК /отм./ с определение № 2911 от 31.05.2010г. е оставил в сила решението на Видинския районен съд № 1136 от 27.12.2006г. по гр.д.№ 1066/2005г. в частта, в която е уважен предявения от О. Р. Д. от [населено място] против А. Б. С. от [населено място] отрицателен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ и е прието за установено по отношение на О. Р. Д. , че А. Б. С. не е собственик на магазин /дюкянско помещение/ от 51.40 кв.м. , намиращ се в лявата половина на първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в Поземлен имот № 34, Ц. градска част, идентичен с имот пл.№ 2681 кв.329 по плана от 1986г.
В. съд е приел, че искът е допустим по изложените мотиви в отменителното решение на ВКС, І г.о. № 52/10 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 4633/2008г. В това решение ВКС е приел, че изводът, обоснован със силата на пресъдено нещо на определението по гр.д.№ 1364/2003г. на Видинския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради заявен отказ на А. Б. С. от предявения от нея против О. Р. Д. ревандикационен иск по гр.д.№ 1364/2003г. е неправилен като е прието, че тя не се разпростира по отношение на новонастъпили факти, каквито в случая са налице.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск при наличие на влязло в сила решение между същите страни , с които на ищеца по отрицателния установителен иск е отхвърлен ревандикационен иск. По този въпрос няма произнасяне в предходното отменително решение, тъй като в него предмет на проверка е било решение, с което искът е приет за недопустим на друго основание – поради заявен отказ от ревандикационен иск на ответника. По въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск , когато с предходно влязло в сила решение е отхвърлен ревандикационен иск, предявен от ищеца срещу същия ответник обжалваното решение като краен резултат противоречи на представеното от касаторката решение на Върховния касационен съд , ІV г.о. № 1079 от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3275/2007 , в което е прието, че при липса на заявени материални права на ищеца върху имота , каквито в настоящия случай са отречени с отхвърлянето на ревандикационния иск, отрицателният установителен иск е недопустим. С оглед на изложеното по този въпрос е налице основанието по чл.280ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Вторият поставен въпрос за правните последици на отказа от ревандикационен иск засяга правилността на решението и не е относим в производството по чл.288 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 20.10.2010г. по гр.д.№ 172/2010г.
Указва на касаторката А. Б. С. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top