O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 26.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1781/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г..
Подадена е касационна жалба вх.№ 123826 от 03.10.2016г. от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Н. чрез процесуалните представители адв. М.П. и адв.Кр.Я. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.108 ЗС в осъдителната им част.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.
В касационната жалба са направени доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при събиране и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Представено е и изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на каса
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението с ДВ р.86/2017г. с оглед предмета на делото – искове с правно основание чл. 108 ЗС, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав в обжалваната част, е оставено в сила решението на Софийския районен съд , 50-ти състав от 27.07.2006г. по гр.д.№ 5757/2004г. , с което са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част от П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е.-М. Ш. Н. против [фирма], [населено място], , Ф. 6-Г“ Е. – в ликвидация, [населено място], [община],, В. Ц. Г. и Дари В. А. за предаване на владението на недвижим имот в сградата на @@10@ [населено място], блок И, партер дясно, представляващ магазинно помещение /търговски салон/ със застроена площ от 55.45 кв.м., заедно с функционално свързаните с него и обособени, коридор със застроена площ от 7.96 кв.м, тоалетна с мивка със застроена площ от 1.36 кв.м., складово помещение със застроена площ от 5.52 кв.м. , канцелария на ниво партер с площ от 14.31 кв.м., от който се преминава в три други канцеларски помещения, обособени в едноетажната пристройка към основната сграда с приблизителна застроена площ от 60 кв.м, разположени от задната дясна страна спрямо нея; две канцеларии на кота + 2,75, съответно от 9.19 кв.м. и 8.02 кв.м.
Въззивният съд е приел, че по делото е установена активната материално правна легитимация на ищците като собственици на процесните имоти, но въпреки това ревандикационния иск не следва да бъде уважен в осъдителната му част. Мотивите за този извод са, че от събраните по делото доказателства, не може да се формира извод, че именно ответниците упражняват фактическа власт върху имотите. Събраните гласни доказателства относно магазинното помещение сочат на друго дружество, а относно физическите лица, които са управители на дружеството [фирма], от събраните доказателства не може да се установи, че ползват имот лично или като представители на дружеството. Свидетелските показания са недостатъчни и общи, не съдържат категорични данни в тази насока. От представените от ищците съдебни актове, постановени в производства по реда на чл. 126ж, ал. 1 от ГПК /отм./, не може да се установи факта на владението, защото обсъдените в тях писмени доказателства – договори за наем, не са представени в настоящето производство , а съдът не може да формира изводи по приети в други производства писмени доказателства. По тези съображения съдът е приел, че претенцията за ревандикация не е доказана от ищците, при условията на пълно и главно доказване.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени множество въпроси, от които от решаващо значение за спора, изведен от мотивите на обжалваното решение, е този дали може фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от търговско дружество, да се доказва с косвени доказателства. По този въпрос изводите на съда противоречат на приетото в представеното от касаторите решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. 61 от 01.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г. на ВКС, ІV г.о. в решаващите му мотиви, в което се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено чрез преки и косвени доказателства. Ето защо по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Останалите правни въпроси дублират доводите в касационната жалба и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ал.1 ГПК.
На касаторите следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса общо в размер на 232 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражднаско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 08.08.2016г. по гр.д.№ 1985/2008г. в частта, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове по чл.108 ЗС в осъдителната им част.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат общо 232 лв. държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: