3
определение по гр.д.№ 787 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
София, 25.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 787 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Централен кооперативен съюз против решение № 132 от 17.03.2011 г. по в.гр.д.№ 984 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 246 от 15.05.2010 г. по гр.д.№ 940 от 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия за отхвърляне на предявения от Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: УПИ I-2697 за санаториум с площ от 23 507 кв.м., включващ имот пл.№ 2697, част от имот № 7651, имот пл.№ 6843 и имот пл.№ 6969, в кв.414 Б по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № РД-14-03-163 от 13.10.1983 г., с административен адрес: [населено място], обл.П., [улица], заедно с изградените в него две четириетажни масивни сгради със застроена площ от 910 кв.м./блок А/ и 510 кв.м. /блок Б/ и една триетажна сграда /столова/ със застроена площ от 452 кв.м., свързани с топли връзки от едноетажна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и двуетажна сграда с площ от 96 кв.м., помощно стопанство, състоящо се от едноетажни масивни сгради с гаражи с площ от 40 кв.м., транспорт и складово стопанство и за уважаване на предявения от [фирма] срещу Ц. насрещен установителен иск за собственост върху този имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и на други съдилища в страната по следните материалноправни въпроси: 1. Имат ли вещно-прехвърлителен ефект актовете на МС, съответно на Бюрото на МС, с които се прехвърля цяло обособено стопанско предприятие като съвкупност от активи, пасиви, права, задължения и фактически отношения, 2. При наличие на вещно-прехвърлителен ефект в каква степен в актовете на МС следва да бъде индивидуализирано имуществото, включено в стопанското предприятие, за да е налице спрямо него настъпил прехвърлителен ефект, 3. Дали индивидуализацията на имота към всеки от посочените от Пловдивския апелативен съд моменти /момента на придобиване на правото на собственост върху имота от кооперативната организация, момента на одържавяването на имота и момента на влизане в сила на ЗС от 1991 г. /отм.// е една от предпоставките за настъпване на реституционния ефект по пар.1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г./отм./. Като съдебна практика, на която обжалваното решение противоречи, пълномощникът на касатора е посочил: Тълкувателно решение № 2 от 02.06.1995 г. по гр.д.№ 2 от 1995 г. на ОСГК на ВКС, решение № 956 от 19.09.1996 г. по гр.д.№ 451 от 1995 г. на ВКС, Трето г.о. и решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№ 1374 от 1996 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО.
В писмен отговор от 22.06.2011 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата като недопустима. В подкрепа на становището си сочи решение № 77 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5790 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Ц. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че Ц. не е собственик на процесния имот, респективно че не си е възстановил собствеността върху него по реда на пар.1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./, тъй като не било доказано, че имотът е бил кооперативна собственост и че впоследствие е бил иззет и одържавен от Ц.. Конкретно е прието, че с решение № 538 от 26.12.1967 г. на Бюрото на МС ищецът Ц. не е придобил правото на собственост върху имота, тъй като това решение не съдържало властническо волеизявление за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен недвижим имот.
С оглед тези мотиви на съда налице е противоречие с посочените от касатора решение № 956 от 19.09.1996 г. по гр.д.№ 451 от 1995 г. на ВКС, Трето г.о. и в решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№ 1374 от 1996 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО, в които е прието, че решението на Бюрото на МС № 538 от 26.12.1967 г. за преминаване на стопанско предприятие СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни” от МЗ към Ц. представлява прехвърляне на право на собственост върху стопанското предприятие в неговата цялост и вследствие на този акт на МС имотите-включени в активите на това стопанско предприятие са станали кооперативна собственост, а последващото преминаване на санаториума от Ц. към М. по решение на П. на ЦК на Б. № А 471 от 27.08.1973 г. представлява акт на изземване и одържавяване на имуществото на кооперацията по смисъла на пар.1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./.
Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 17.03.2011 г. по в.гр.д.№ 984 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1045,77 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.