2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 365/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 974
гр. София, 21.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 365 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Й. Б., Й. Г. Б. и С. Г. Б. срещу решение № 171 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 180/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение в частта, в която са определени квотите на съсобственост, е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Р. Г. Г. и А. Д. К. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1040 от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е допусната делба на поземлен имот № 67338.441.189 по КК на [населено място] целия с площ 1 681 кв. м. заедно с подобренията в него, при квоти на съсобственост 4/12 ид. ч. за П. Б., по 1/12 ид. ч. за С. Б. и Й. Б. и 6/12 ид. ч. за А. К..
За да допусне делбата при посочените квоти на съсобственост съдът е съобразил задължителните указания в отменително решение № 264 от 08.04.2010 г. по гр. д. № 4395/08 г. на ВКС ІV ГО че следва да изясни дали прехвърлителите са притежавали само 800 кв. м. с които са се разпоредили, и дали разликата до 1 681 кв. м. е придобита по давност за владение след 1984 г. Съдът обсъдил приетата техническа експертиза, според която през 1984 г. имотът представлявал овощна градина не е могъл да бъде индивидуализиран, тъй като не е имал номер по кадастрален план, не е могло да бъде определена площта и границите му. Първият план бил от 1994 г. По разписната книга имотът с площ 1 700 кв. м. бил записан на П. и Г. Б.. По КК от 2006 г. 800/1681 ид. ч. от имота били записани на П. и наследници на Г. Б., като за останалите 881/1681 кв. м. липсвала информация. Съдът приел, че при начален срок за придобивна давност 1984 г., същият изтича през 1994 г. при действието на З. /отм./. Съгласно чл. 59 З. /отм./ съществувала забрана за придобиване на реално определени части от дворищни парцели. Затова ищците неоснователно твърдели че са собственици на целия парцел. Определил е квотите на съсобственост като приел, че алеаторният договор е развален само за ? ид. ч. и затова наследникът А. К. следва да получи 6/12 ид. ч.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали нормата на чл. 59 З. /отм./ касае всички поземлени имоти, или само тези които са включени в дворищнорегулационните планове на населеното място. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид противоречието между даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос и практиката, изразена в решения № 117 от 28.09.1990 г. 5-чл. с-в на ВС и № 1102 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 4818/07 г. на ВКС II ГО, че реално определени части от невключени в регулация имоти са могли да се придобиват по давност и по време на действие на чл. 59 З. /отм./. В решение № 142 от 9.09.2003 г. по гр. д. № 46/02 г. на ВКС IV ГО също е прието, че се предвижда забрана само за придобиване на реално определени части от дворищно-регулационни парцели, чрез правни сделки и по давност. Забраната е създадена, за да не се създават пречки при строителните предвиждания – като основно градоустройствено образуване, и тя не може да се приложи по аналогия за имотите, за снети в кадастралния план.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 180/10 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на П. Й. Б., Й. Г. Б. и С. Г. Б. в едноседмичен срок да внесат 50 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: