4
4
Определение по т. д. № 2132/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2132/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 14.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2132 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 665/07.04.2014 г. по в. гр. д. № 334/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3964/24.10.2013 г. по гр. д. № 2320/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което жалбоподателят е осъден да заплати на Никола В. С. сумата 16903,02 лв. застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка ”Каско на МПС”, ведно със законната лихва.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилна преценка на въззивния съд по въпроса за формиране на застрахователното обезщетение при тотална щета на превозното средство. Касаторът поддържа, че съдът е следвало да съобрази при определяне на застрахователното обезщетение,че от действителната стойност на увреденото м.п.с. следва да се приспадне стойността на запазените части от автомобила.
Жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по въпроса „Дали при наличие на тотална щета на МПС от размера на обезщетението, определено на база действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието, следва или не да се приспадне размерът на стойността на запазените части на превозното средство”. Поддържат се две основания – по т. 2 на чл. 280 ГПК, мотивирано с противоречие в съдебната практика на съдилищата – влезли в сила съдебни актове – решение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 2030/2006 г. на САС, ГК, І състав и решение № 4263/11.07.2011 г. по гр. д. № 481/2011 г. на СГС, ГК, и по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по жалбата Никола С. в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на противоречие в съдебната практика, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Пловдивски окръжен съд въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС Пловдив е прието, че предявеният от Никола С. иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ е основателен и правилно е бил уважен в размер на 16903,02 лв. В исковото производство не се е спорило досежно настъпилото на 21.08.2012 г. п. т. п. и елементите на застрахователното правоотношение по застраховка „Каско” при [фирма], [населено място]. Единственото спорно обстоятелство е било свързано с начина на определяне на размера на обезщетението за настъпилите имуществени вреди – тотална щета на лекия автомобил, собственост на ищеца С.. Застрахователят е поддържал, че от справедливата пазарна цена на автомобила към момента на увреждането – 16903,02 лв., следва да се приспадне стойността на запазените части от автомобила – около 2500 лв., защото увреденото превозно средство, макар и при хипотеза на тотална щета остава при собственика и ищецът би се обогатил с тези части, ако реши да ги продава.Съдилищата по съществото на спора са приели това възражение за неоснователно, както поради отсъствие на подобни уговорки в ОУ и договора, така и поради неустановеност на здрави и годни части, които хипотетично са посочени от експертизата в приблизителен общ размер от около 2500 лв. Въззивният съд е преценявал уговорените клаузи от Общите условия –т. 48 ОУ, регламентиращи понятието ”тотална загуба”, т. 50.1 относим към определяне на застрахователното обезщетение в размер на действителната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и т. 50.5, свързана с понятието ”икономически тотал”, при който размерът на обезщетението по т. 50.1 се намалява със стойността на запазените части, т.е. те не се нуждаят от ремонт и ще останат във възстановеното м.п.с. Счетено е, че тази последна хипотеза се отнася до случаите, когато ремонтът на увреденото превозно средство е технически възможен, но финансово неизгоден, защото ще е по-скъп от стойността на м.п.с.
Съдът е приел, че при тоталната щета,съгласно уговореното в ОУ при техническа невъзможност за възстановяване на превозното средство, последното се бракува и клаузата на 50.5 не може да намери приложение, поради което се дължи посоченият от експертизата размер на действителната стойност на увреденото превозно средство, съобразно т. 50.1 от Общите условия..
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставеният правен въпрос, макар и да е свързан с предмета на делото и да попада в приложното поле на ал.1 на чл. 280 ГПК, не отговаря на изискванията на закона за противоречивото му разрешаване от съдилищата. Приложените две влезли в сила решения на въззивни съдилища обсъждат сходен правен въпрос за начина на формиране на размера на обезщетение при имуществена застраховка, но става въпрос за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и за приложимост на Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН и на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на м. п. с. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При това, освен че става въпрос за различни видове застрахователни правоотношения, същите са регламентирани с различни Общи условия, на всеки конкретен застраховател, които са предмет на обсъждане по всяко едно гражданско дело . В тази насока актуално е и Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в какъвто смисъл е и даденото от въззивния съд разрешние..
Макар и да е налице водещата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е обосновал останалите изисквания за да се приеме, че е налице и основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен път, респективно, когато се налага изоставянето на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 665/07.04.2014 г. по в. гр. д. № 334/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: