1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 09.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 851/2019 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. Е. чрез процесуалния представител адв. Л.К. е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 428 от ат 27.11.2018г. по гр.д.№ 683/2018г. , с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Ответниците М. Д. Д. и Р. Ю. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че изложението към касационната жалба не съдържа основанията, предвидени в чл.280 ГПК и според разясненията в ТР 1/2009г. на В., ОСГК и ТК касационното обжалване не следва да се допуска.
Постъпило е становище и от ищцата А. М. Е., съпруга на касатора, чрез процесуалния престватител адв. Л.К. която изразява становище, че касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ал.2 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решение № 327/02.12.2017 г., постановено по гр.д. №115/2016 г. по описа на Районния съд – В., с което са отхвърлени предявеният от Д. А. Е. и А. М. Е. против М. Д. Д. и Р. Ю. Д. искове с правно основание чл. 109 ЗС.
Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната част от 104 кв.м., която по плана от 1989г. на [населено място], [община] се придава към собствения на ищците урегулиран поземлен имот ХІ -….. ,….. кв. ….. , а по плана от 2004г. е част от УПИ …..-…., ….. кв. ….. по плана на селото като достъпът на имота до улица-тупик се осъществява през имот пл.№ 179.
По повод предвижданията на регулационния план на [населено място] от 1989 г., съгласно който е образуван УПИ …..-….., ….. кв. …., е съставен протокол № 02-02 от 13.12.2000 г. на Комисия по чл.265 от ППЗТСУ /отм./ за оценка на придаваемото по регулация дворно място от 104 кв.м от им.пл. № ….. към парцел …..-…..,….. и имотът е оценен за 312лв. Жалбата срещу тази оценка е оставена без уважени с решение на Велинградския районен съд по гр.д.№ 59/2001г., влязло в сила на 04.06.2001 г. С вносна бележка от 16.10.2001 г., Д. А. Е. е внесъл в Банка Д. сумата от 312 лв. , след което с нот.акт №…../2008г. е признат за собственик на придаденото по регулация дворно място с площ от 104 кв.м .
Въз основа на тези фактически констатации въззивният съд е направил следните правни изводи: С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада по силата на § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. § 6 от ПЗР ЗУТ е влязъл в сила на 31 март 2001 г., което означава, че срокът по §6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ изтича на 30.09.2001 г. Към този краен момент не е платена стойността на придаваемата се към имота на ищеца част от 104 кв.м., а от показанията на свидетелите е установено, че тя никога не е била във владение на ищците, нито пък те са успели да я заемат по принудителен ред. При тези данни според въззивния поради неприлагане на регулацията, на основание §8, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от съседния поземлен имот е прекратено, следователно ищците на се придобили собствеността по регулация. В съответствие този извод и при липсата на доказателства, че оградата е построена в техния собствен имот, съдът е приел, че не е доказана първата предпоставка за уважаването на негаторния иск – ищците да са собственици, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
При тези мотиви на въззивния съд са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 предл.трето ГПК поради очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че въпреки подадената преди изтичане на шестмесечния срок по §6 ал.2 ПР ЗУТ молба за оценка на придаваемите части /с цел приложението на действащ към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационен план/, и започнало въз основа на тази молба административно производство по оценка на придаваемото място, отчуждителното действие на този план е прекратено на основание §8 ПР ЗУТ, тъй като определената по административен ред цена е заплатена след изтичане на срока по §6 ал.2 ЗУТ. Този извод е в явно нарушение на материалния закон / §6 ал.2 ЗУТ / поради прилагането му в противоположен смисъл по отношение на предпоставките за прилагане на заварена от ЗУТ регулация, които съдът е свързал единствено с плащането на регулачните сметки в шестмесечния срок от влизане в сила на ЗУТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 428 от 27.11.2018г. по гр.д.№ 683/2018г.
Указва на касатора на Д. А. Е., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: