4
4
Определение по т. д. № 1873/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1873/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№27
София, 13.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1873 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Х. И., [населено място] срещу въззивно решение № 7451/14.11.2012 г. по гр. д. № 1291/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2011 г. по гр. д. № 30684/2011 г. на СРС.
С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Д. Х. И. иск с правно основание 226 КЗ срещу Застрахователна компания [фирма] до размер на сумата 7 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 26.09.2009 г, ведно със законната лихва, и е отхвърлена претенцията до размер на сумата 25 000 лв.
Жалбоподателят е обжалвал решението в отхвърлителната му част за разликата от 7000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, тъй като неправилно съдът е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесното произшествие, като е основал тези свои съждения на факти, събрани в досъдебното наказателно производство.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът е формирал своите изводи досежно съпричиняването на пострадалия единствено въз основа на мотивите на присъдата, като се е позовал на практика на ВКС – ГК и ТК, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Освен това е посочил и въпрос – по какви критерии се определя обезщетението за неимуществени вреди, позовавайки се на ППВВС № 4/68 г. и решение № 177/27.10.2009 г. на второ т. о. на ВКС.
Ответникът по жалбата – Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] /преобразуване на ответника ЗК [фирма] чрез вливане в ЗАД [фирма]/ в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал конкретен правен въпрос, от значение за изхода на делото, свързан „с възможността/ невъзможността за формиране от гражданския съд на извод за съпричиняване от пострадалия на резултата, основавайки се единствено на мотивите на присъдата за факти, които са извън посочените в чл. 300 ГПК или упоменатият факт следва да бъде установен конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес”, като е въвел твърдение за наличие на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочвайки три решения на ВКС, ГК и ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
За да е налице основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК следва жалбоподателят да е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, които да са от значение за изхода на спора, и които да попадат в една от хипотезите на т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият съдебен състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретен правен спор. Следователно, по отношение на така поставения процесуалноправен въпрос е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на делото въз основа на тях. От съдържанието на посочените три съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 36/21.04.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ТК, ІІ отделение; решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение № 569/27.09.2010 г. по гр. д. №1243/2009 г., ІІІ отделение е видно, че е налице противоречие в отговора на поставения правен въпрос, който се дава в решението, чието допускане до касация се иска и посочената задължителна практика.
Затова касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения по-горе правен въпрос.
По отношение на втория правен въпрос, свързан с определяне на приноса на пострадалия , с оглед правилното приложение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД касаторът не е обосновал приложно поле, тъй като позоваването на Постановление № 4/1968 г. на П. не е достатъчно с оглед преценка на относимост на така поставения въпрос към конкретните факти по делото.
Останалите оплаквания, свързани с наличие на съществени процесуални нарушения, съставляват основания по чл. 281 ГПК, т. е. възпроизведени са касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не биха могли да се преценяват към момента на допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 7451/14.11.2012 г. по в. гр. д. № 1291/2012 г. на Софийски градски съд, ГО втори „Г” състав.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на първо отделение, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: