3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
Гр.София, 12.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 542 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р К. Т., [населено място], обл.Х. срещу решение № 69/02.05.2012г., постановено по гр.д.№ 65/12г. от Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 803/06.12.2011г. по гр.д.№ 2864/10г. на Хасковския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против З. „Т.” /л./ искове за заплащане на сумата от 7600 лв., представляваща изплатена в повече сума по разписка-декларация от 20.04.2007г. във връзка с договор за покупко-продажба на недвижими имоти и сумата от 2271.52 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.06.2008г. до 28.10.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с нотариален акт от 20.04.2007г. ответникът е продал на ищеца – настоящ касатор недвижими имоти за сумата от 36000 лв., като първоначално е внесен депозит от 3600 лв., след това още 10000 лв., а с нотариално заверена декларация от 20.04.2007г. купувачът се е задължил да изплати и остатъка от цената от 22400 лв. Плащането на тази сума е извършено с фактурите, представени от делото, с което изцяло се покривала продажната цена, поради което нямало недължимо изплатена сума от 7600 лв., предмет на исковата претенция. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които на основание на депозираните свидетелски показания е прието, че фактура № 8/09.05.2007г. е издадена за внесения депозит и с другите две фактури № 6/07.05.2007г. и № 7/08.05.2007г. общо е заплатена сумата от 13600 лв. при подписването на нотариалния акт. С другите седем фактури и фискални бонове към тях е платен остатъкът, а не както твърди ищецът само сумата от 22400 лв., поради което плащането на 30000 лв. /по фактурите/ и 13600 лв. /според изявлението в нотариалния акт и разписката – декларация/, не надхвърлят продажната цена от 36000 лв.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за допустимостта със свидетелски показания, основани върху издадени фактури за платени суми по нотариален акт за продажба на недвижим имот, да се доказва, че част от сумата е за депозит за участие в търг, без да са представени касови ордери и без във фактурите да е отбелязано плащането на суми с тези цели, както и при възобновяване на производството по насрещния иск дали съдът следва да вземе предвид правните изводи от мотивите на съдебното решение по първоначалния иск.
Първият поставен въпрос е от значение за решаването на спора, тъй като чрез кредитирането на свидетелските показания въззивният съд е приел за доказани обстоятелства, различни от удостоверените в издадени платежни документи. Касаторът сочи и представя съдебни решения на първоинстанционни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, както и ТР № 147/1954г. на ОСГК на ВС и се позовава и на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос касае правилността на решението, доколкото преценката е конкретна, поради което не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължения по договор с разграничение за наличието или липсата на писмен документ, са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ІV гр.о. и решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на ІV гр.о. Дадените разрешения биха могли да намерят приложение и в конкретния случай, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, ал.1 ГПК по въпроса, който съставът на ВКС уточнява по следния начин: Допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи за погасяване на поето с писмен акт парично задължение?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 152 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/02.05.2012г., постановено по гр.д.№ 65/12г. от Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Р К. Т., [населено място], обл.Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 152 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
о